Замъкът Раби

Замъкът Раби (Raby), който се намира в графство Дърам (Durham), представлява могъщо отбранително съоръжение, което изненадва във вътрешността си с фантастични колекции от произведения на изкуството и с невероятно красив интериор. Сред колекциите на замъка има скъп порцелан, ценни старинни гоблени, старинни мебели и картини на известни художници.

Всяко помещение в замъка Раби хвърля светлина върху начина на живот на обитателите му през различните исторически периоди. Замъкът Раби е известен със Залата на бароните, където седемстотин рицари са се събрали, за да планират Въстанието на Севера. Средновековната кухня на замъка се е използвала активно до 1954 година.

Крал Кнут (Cnut) е притежавал местността, където днес се издига замъкът Раби. Укреплението, което е обитавал кралят на викингите (Viking), се е наричало Раби (Rabi), което се е превеждало като укрепление на границата. Кралят на викингите, който наричал себе си Императора на Севера, е оставил след себе си най-вероятно дървена сграда, която през дванадесети век е била разрушена от създателите на замъка Раби – семейство Невил (Nevills).

През 1131 година земите на Раби били дарени на Долфин (Dolfin), наследник на шотландския крал Малкълм Втори (Malcolm II). Внукът му Робърт Фицмалдред (Robert Fitzmaldred) се оженил за Изабел Невил (Isabel Nevill), богата нормандска (Norman) наследница. Синът им Джофри Невил (Geoffrey Nevill) бил първият Невил, който притежавал Раби и до 1569 година замъкът останал собственост на фамилията.

Една от наследниците на Невил – Сисили (Cicely), известна заради невероятната си красота като Розата на Раби, се омъжила за Ричард (Richard), херцога на Йорк (York) и станала майка на Едуард Четвърти (Edward IV) и на Ричард Трети (Richard III). Днешният наследник на фамилията Невил е Маркиз на Абергейвъни (Abergavenny).

Фамилията Невил подкрепяла старата вяра и през 1569 година наследникът на замъка Раби – Хенри (Henry), известен като Петият Херцог, бил един от лидерите на Въстанието на Севера. То било замислено като подкрепа на шотландската кралица Мери. След въстанието Хенри избягал в Холандия, където умрял в мизерия.

Така била прекъсната ерата на фамилията Невил. Замъкът Раби останал собственост на короната до 1626 година, когато бил купен от сър Хенри Вейн (Henry Vane) Старши. Сър Хенри Вейн Младши, неговият син, станал протестант, което настроило против него правителството на Чарлз Първи (Charles I).

Сър Хенри Вейн Младши бил осъден от Чарлз Втори (Charles II) на смърт през 1662 година. Причината за екзекуцията му била, че според краля той бил прекалено опасен човек, за да бъде оставен жив. Преди обезглавяването му опитите му за реч били прекъсвани от барабани, затова той предал на приятелите си бележки, които да бъдат публикувани. Кристофър Вейн (Christopher Vane), който бил известен с изблиците си на ярост, унищожил мебелите, прозорците и вратите на замъка, след като синът му се оженил въпреки забраната му.

Хенри (Henry), известен като третият лорд Барнард (Barnard), започнал работа по ремонтиране на замъка през 1754 година под наблюдението на прочутия по онова време архитект Джеймс Пейн (James Paine). Той направил големи промени в интериора на южното и западното крило на замъка. Замъкът бил разширен през осемнадесети и деветнадесети век, когато е продължила усърдната работа по реставрацията на замъка. Днес замъкът Раби е собственост на наследниците на лордовете Барнард, които носят същата титла.

Около замъка има двеста акра парк, в който живеят различни видове елени. Традицията да има в парка елени датира от няколко века. Не се разрешава пипането на малките еленчета и сърнички, които се раждат в периода от май до юли, тъй като човешката миризма кара майките да изоставят малките си.