Замъкът Елвастън
Замъкът Елвастън (Elvaston Castle) се намира в графство Дербишир (Derbyshire). Неотдавна той е бил обявен за продажба от съвета на графството, но след това продажбата на архитектурния паметник е била преустановена. Желаещи да купят замъка има, но съветът трябва да избере купувач, който да гарантира, че ще се грижи за историческата сграда така, че тя да запази своята автентичност.
Защитниците на замъка Елвастън са срещу продажбата му на частни лица. За поддръжката на ценния архитектурен паметник са необходими около 700 000 лири годишно, които собственикът на скъпия имот да влага в новия си имот. Вече има предложения от купувачи, които искат да превърнат замъка в място за сватбени церемонии, а също така в хотел с голф-игрища.
Историята на замъка Елвастън започва преди векове, когато сър Томас Ханселин (Thomas Hanselin) е бил собственик на земите, където днес се издига замъкът. След това земите преминават в ръцете на фамилията Мъзардс (Musards), а след като се сменят още няколко собственика, имотът става собственост на сър Томас Станхоуп (Thomas Stanhope) по времето на царуването на Мери Първа (Mary I).
Неговият внук Филип (Philip), първи херцог на Честърфилд (Chesterfield) построява нова сграда на мястото на старите постройки през 1633 година. През 1742 година наследниците му продължили да дострояват сградата, но такава, каквато я познават туристите днес, тя е била оформена по време на третия херцог на Харингтън (Harrington), Чарлз Станхоуп (Charles Stanhope).
Той наел архитекта Джеймс Уайът (James Wyatt) да префасонира изцяло старата постройка. След неговата смърт делото му било продължено от Робърт Уокър (Robert Walker) в периода между 1815 и 1829 година.
Сред промените, направени от Уайът, били готическите фасади на замъка, които са се запазили. По онова време е била добавена голяма зала в западната част на замъка, а в северозападната част е било добавено цяло ново крило. Голяма част от интериора, който е оцелял до наши дни, е бил по дизайн на Уайът. Негово дело са разкошните арки, ниши и украси на голямата зала.
Четвъртият херцог на Харингтън, лорд Петершам (Petersham), бил на около петдесет години, когато наследил титлата и замъка през 1829 година. Той бил известен с изискания си стил и своята красота. След като се оженил през 1831 година за актриса от Ковънт Гардън (Covent Garden), той избрал за своя резиденция замъка Елвастън. Херцогът бил много ревнив и не разрешавал на съпругата си да излиза извън пределите на замъка.
В замъка Елвастън не се канели гости, за да не пречат на херцога да се наслади на усамотението с любимата си съпруга. Той вложил огромни суми, за да създаде оазис за любимата си в готически стил. През 1836 година Луис Котингъм (Lewis Cottingham) бил нает, за да префасонира южната част на замъка.
В чест на своята голяма любов херцогът създал разкошни градини около замъка. Херцогът бил нетърпелив да чака новопосадени дървета да пораснат, затова градинарите му осъществявали по най-модерни за времето си методи преместването на огромни дървета от горите в парка на замъка.
След смъртта на херцога през 1851 година неговият наследник – Лечестър Станхоуп (Leicester Stanhope) бил първият херцог на Харингтън, който отворил замъка за обществени посещения. Хиляди хора се насочили към Елвастън, за да видят със собствените си очи величието на замъка и великолепието на градините.
По време на Втората световна война замъкът бил превърнат в колеж, след като колежът в Дерби (Derby) бил евакуиран. През 1947 година колежът освободил сградата на замъка и тя останала празна през следващите две десетилетия. През 1966 година имотът бил обявен за продажба от херцозите на Харингтън.
Той бил закупен от градския съвет на Дербишир, който вложил много в реставрацията на замъка и през 1970 година замъкът бил отворен за посещения. Постепенно сградата започнала да се разрушава, тъй като нямало достатъчно средства, за да се поддържа. Градският съвет обявил, че я дава под аренда, но така и не се стигнало до споразумение с евентуални предприемачи.
