Пфорцхайм

Пфорцхайм (Pforzheim) е малък град със средновековна архитектура, който се намира в провинция Баден-Вюртемберг, Югозападна Германия, на входа на Шварцвалд.

Разположен е между Карлсруе и Шутгард и днес е известен предимно със златарската си промишленост и с изработката на часовници. Намира се на 273 метра надморска височина.

Знае се, че някъде след 90 г.пр.н.е. на мястото на днешен Пфорцхайм се нанасят римски граждани, които създават свое селище до река Енц. Това място било известно като Portus, което означава "пристанище" и се смята, че именно от това название произлиза и днешното име на града.

През 259/260 г. римското селище, известно като Portus, било напълно разрушено и в следващите няколко века информацията за това какво се е случило по тези земи е съвсем неясна.

През 6/7в. има данни, че живота в селището е възобновен.

През 1067 г. селището за първи път се споменава с днешното си име Пфорцхайм.

В периода 13/14 в. Пфроцхайм изживява възход. Градът живее от търговия с дървесина, дърводелство, текстилна обработка и други. По това време Пфорцхайм става и един от административните центрове на Маркграфството.

През 15 в. се създават различни общности от хора, работещи в една и съща област- общност на шивачите, на тъкачите, на пекарите, на производителите на вино и др. По това време се създава Латинското училище от Йоханес Ройхлин, манастира до крепостната църква "Св. Михаил", имало е планове за създаване и на университет.

Тази идея отпада след като Маркграф Чарлс Първи губи битката при Зекенхайм и е принуден да предаде града. Тогава завършва и първият разцвет на Пфорцхайм.

По време на 30-годишната война населението на града е наброявало 2500-3000 души, най-вече поради чумата покосила много хора през изминалите години. В Пфорцхайм се разпространява протестантството, много католически храмове за унищожени. 17 в. също не е благоприятен за града, тъй като е окупиран от французи, следват нови опожарявания и разрушения.

През 18 в. започва да се развива златарската индустрия и производството на часовници, с които днес градът се гордее. Следват години на разцвет, завършва се железопътната линия между Пфорцхайм и Мюлхакер, създава се първият златарски съюз в града, наречен "Pforzheim Gold Craftsmen's Union.

По време на Първата Световна война градът не е бойно поле и оставя малко жертви зад себе си.

Погромът за Пфорцхайм настъпва през Втората Световна война. Само за 20 минути са разрушени 80% от града. Официално записани като убити са 17 600 души, а ранените са хиляди. Оцелелите, които са около 30 000 са принудени да бъдат изхранвани на открито. Според статистиката в района на Пазарния площад през 1939 г. са живяли 4112 души, а през 1945- 0, в Стария квартал са живели 5 109 души, а през 1945 г- 2.

След годините на разрушенията, жителите на Пфорцхайм натрупват всички останали развалини от домовете си на хълм в близост до града, който нарекли "Monte Scherbelino", което се превежда като планина от развалини.

Днес в град Пфорцхайм живеят около 119 000 жители, които се гордеят със своя град, който е познат като "Златният град" на Германия (заради златарската промишленост), както и като "градът на късите улиците", тъй като където и да сте, можете да намерите всичко необходимо - магазини, кафенета, офиси.

Поради огромните разрушения по време на Втората Световна война, местните забележителности тук са от доста по ново време, запазени са само някои от преди войната. Ето някои от тях:

- Къщата на индустрията (Industriehaus), която е от преди войната

- Кулата Hachel, от преди войната

- Сградата с архивите (Archivbau), от преди войната

- Къщата на Ройхлин (Reuchlinhaus), която след войната е превърната в музей

- Централната гара на града

- Сградата на Адлер (Goldener Adler Building)

Пфорцхайм може да забавлява гостите си и с многобройните театри и музеи, с които разполага, и които са отворени целогодишно.