Хайлброн

Хайлброн (Heilbronn) е град, намиращ се в северната част на Баден-Вюртемберг, Германия. Разположен е на река Некар и има население от 124 092 жители.

Благодарение на благоприятното си разположение на река Некар, Хайлброн става значим търговски център още през Средновековието и в началото на 19 в. се превръща в една от най-индустриализираните зони на Вюртемберг.

По време на Втората Световна война центърът на града е бомбардиран, поради което днес архитектурата му е представлявана предимно от нови модерни постройки.

За първи път градът е споменат през 741 г. сл. Хр. като "Heilbrunna", през 1146 г. той има пазар и пристанище. Благодарение на Рудолф Първи от Хабсбург получава правото да се обяви за град през 1281 г., а през 1970 г е обявен за Голям град.

Хайлброн е разделен на 9 части, най-големите по брой на население са Хайлброн, Бьокинген, Зонтхайм и Некаргартах.

Сред известните личности от град Хайлброн не може да не се спомене др. Робърт Майер, който формулира природния закон за приемане на енергия и така поставя основите на модерната Енерготехника.

Днес населението на града се занимава с обработка на метал и хартия, в сферата на електониката, хранителната промишленост, печатарството и химията.

Към най-значимите забележителности на Хайлброн принадлежат Килианската църква (Kilianskirche) и историческото кметство с изключително красивият си астрономически часовник.

Килианската църква датира от втората половина на 15 в. Нейната оригинална осмоъгълна кула се смята за първата кула на север от Алпите, носеща в себе си ренесансови елементи. През 1513 г. архитектът Ханс Швайнер поставя на западната кула фигури-карикатури, изобразяващи религиозните несъответствия на своето време.

Във вътрешността на църквата се намира олтарът, направен от Ханс Зайфер, който е изключително творение на изкуството, изградено в късно готически стил.

Кметството на Хайлброн е построено през 1417 г. в готически стил, а по-късно е довършено в ренесансов стил. Централно място тук заема астрономическият часовник с фазите на луната, изработен още през 1579/80г от Айзък Хабрехт.

След въздушното нападение през 1944 г. кметството е сринато до основи, но остават запазени материали за първоначалния му облик. Така през 1950-1953г. то е издигнато отново и е един от символите на града.

Внимание заслужават и двете кули, които са останали от мощната крепостна стена- Goetzenturm и Bollwerksturm, които са отворени за посетители и са добре запазени.

Немският двор (Deutschhof), който е служел за резиденция, е построен през 13 в. По време на Втората Световна война и той е сринат до основи, но по-късно е възстановен. Днес той е културен център, подслонил в себе си градските музеи и градския архив.

Не на последно място може да се разходите и до замъка Трапензеешлос (Trappenseeschloss), който се намира на езерото Трапензее (Trappensee) и е построен през 1764 г. по желание на холандски адмирал. Днес тук се провеждат международни изложби на произведения на изкуството.