Мидълзбро

Град Мидълзбро (Middlesbrough) е разположен на река Тийс, Североизточна Англия. Градът е самоуправляваща се единица, но продължава официално да се води към Северен Йоркшър, което е най-голямото английско графство по площ. След Йоркшър Мидълзбро е вторият по население град в Северен Йоркшър. Обитаван е от около 145 000 души.

Мидълзбро е развит индустриален център, зает предимно в тежката и химическата промишленост и в стоманолеенето. Известен е с красивите мостове над река Тийс, с това, че е родно място на Джеймс Кук и не на последно място с представителният си футболен отбор ФК Мидълзбро, който е дългогодишен участник в английската Премиършип.

Ранното име на Мидълзбро е Mydilsburgh и се предполага, че идва от саксонските времена. Етимолозите смятат, че "Burgh" се отнася до древно селище или до форт, датиращ още преди появяването на саксонците. Знае се, че на териториите на днешния град е имало построена църква, но като цяло селището не се отличавало с нищо и до 1801 г. се е състояло от 25 души, занимаващи се с фермерство.

През 1829 г. група квакерски бизнесмени решават да закупят фермерските земи, разположени от двете страни на река Тийс и да основат пристанище, което наричат "Порт Дарлингтън", на името на един от бизнесмените Джоузеф Пийс от Дарлингтън. Идеята била да се създаде град, в който работниците от планираното пристанище за въглища да могат да отсядат. Това дава началото на създаването на град Мидълзбро.

Финансовият предприемач Джоузеф Пийс, който е и същинския основател на града е син на известният Едуард Пийс- отговорник за създаването на железопътната линия Стоктън

- Дарлингтън. Може би именно заради тази роднинска връзка през 1830 г. ж.п. линията стига до Мидълзбро. От този момента нататък градът започва да се развива, хора от околните села идват в него с цел да се установят тук и градът бързо се разраства.

Създава се пазара, наречен Market Square и някои от основните улици. Градът придобива съвсем нов облик, отварят се множество магазини, ателиета и заведения. По това време търсейки работа идват много търговци на едро и дребно, ковачи, дърводелци, магазинери и художници, които остават трайно в Мидълзбро и допринасят за неговия пъстър обществен облик.

През 1850 г. се открива желязото, което през този период е изключително търсен материал в Англия, най-вече заради развиване на ж.п. линиите. Обработването му бързо измества добива и търговията на въглища, а малко по-късно се създава и стоманолеенето. През 1860 г. градът вече е населяван от 20 000 души, а един век по-късно тяхната бройка е 165 000.

По време на Втората световна война Мидълзбро е една от първите бомбардирани цели във Великобритания. Разрушени са около 200 сгради, които по-късно са възобновени, а движението по ж.п. линията, минаваща през града, е спряно за две седмици.

Днес новият център на Мидълзбро няма нищо общо с планираният някога от Джоузеф Пийс. Центърът, който бил съсредоточен към Market Square, се разширил и пазарът останал донякъде изолиран между ж.п. линият и реката.

Основната пазарска улица е Linthorpe Road. Тя заедно с улиците Albert Road и Corporation Road, които оформят центъра, както и с университета, централната библиотека и съдебната палата, са най-оживените места в града.

Забележителности на Мидълзбро:

- Транспортният мост, построен през 1911 г.

- Мостът Tees Newport Bridge, открит над река Тийс през 1934 г.

- Къщата Acklam Hall, която е най-старият семеен дом в града, датиращ от 16890 г.

- Институтът за модерно изкуство от 2007 г., който съдържа уникални картини на Пикасо

- Градската зала, построена през периода 1883-1887 г.

- Парковете Albert Park и Steward Park

- Музеят на Капитан Кук, известен английски мореплавател и откривател, който е роден в град Мартън, днес предградие на Мидълзбро.