Езеро Маракайбо
Езеро Маракайбо (Lake Maracaibo) се намира в Южна Америка. Разположено е на територията на Венецуела и със своята площ от около 13 000 кв. км. определено може да се счита за едно от най-големите езера. Свързано е с Карибско море и е известно най-вече с природният феномен, който е познат като "Фар Маракайбо".
В езеро Маракайбо се влива река Катакумба, на чието устие се появяват мълнии с учудващо постоянство. Изчислено е, че това се случва между 140 и 160 нощи в годината и продължават около 10 часа на денонощие. Регистрирани са над 280 отделни гръмотевици на час. Това природно явление се нарича "Фар Маракайбо" или "Светлините на Катакумба".
Светлината от фойерверките, които са със завидна честота, може да се види чак на 400 километра във водите на Карибско море. Тя е като благословия за заблудилите се моряци, тъй като от векове им служи като пътеводна светлина. Най-вероятно именно те са започнали да наричат този невероятен феномен "Фар на Маракайбо".
Уникалните гръмотевични бури стават в устието, при вливането на река Катакумба в езеро Маракайбо. Издигат се на височина от 5 до 10 километра. Тази невероятно красива гледка, която може и да шокира доста зрители, се случва целогодишно.
Езеро Маракайбо е известно и с огромните си нефтени залежи, но не е ясно дали това има нещо общо с този природен феномен. Факт е обаче, че спокойно можем да определим езерото като "най-зареденото" в света.
Подобни явления се срешат и в други страни от Далечния изток, Африка и Южна Америка, най-вече в Колумбия, Индонезия и Уганда. Те обаче не продължават по цели нощи.
До 2010 г. този феномен се е проявявал в продължение на хиляди години. Не е ясно защо след началото на 2010 г. случаите на уникалните гръмотевични бури се наблюдават все по-рядко. Възможно е това да се дължи на случващите се наводнения, които са последвани от суши. Има съмнения, че може би невероятно красивите фойерверки ще стигнат до своето вечно затишие.
Има случай, в който гръмотевиците пак изчезват за известно време. Това се случва през 1906 г. след разрушително земетресение с магнитут 8.8 по Рихтер. То засегнало най-вече Колумбия и Еквадор в резултат на последвалото цунами. Тогава светлинното шоу на езеро Маракайбо прекъсва за около три седмици, но по-късно е възобновено.
Явлението, което за местните жители на Венецуела е ежедневие и е наричано от тях „река от огън в небето”. Учените смятат, че то се дължи на силните ветрове, идващи от Андите, в резултат на което облаците се сблъскват. Метанът, който е по-лек от въздуха и се образува от разлагащата се органична материя в езерото, се издига в небето, подхранвайки гръмотевичната дейност.
По този начин езерото се превръща в най-големият източник на озон в планетата, смятат природозащитниците и се надяват то да бъде включено в списъка на ЮНЕСКО като единствен по рода си природен феномен.
Разликата между обикновените мълнии и тези над Маракайбо е тази, че при вторите не се произвежда гръм. Това се дължи на факта, че заредените частици преминават през облаците и почти никога не достигат земята.
Звучни или беззвучни, мълниите над Маракайбо си остават уникален природен феномен, неизменна част от живота на населението на Венецуела. Мълнията фигурира дори в знамето на венецуелския щат Зулия.
