Голямо Робско езеро
Голямото Робско езеро (Great Slave Lake) се намира в Сверна Канада. То е най-дълбокото езеро в Канада и второто по големина в Северозападните й части. Заема обща площ от 28 568 кв. км., което го прави деветото по големина езеро в света.
В Голямото робско езеро се вливат реките Хей, Йелоунайф, Сноудрифт, Талтсън, Бъфало, Робска река и много други. От него изтича най-голямата канадска река - река Маккензи.
На двата американски континента единствено Амазонка и Мисисипи са по-пълноводни от Маккензи, която се захранва от езеро Атабаска, Голямо Мече езеро и Голямо Робско езеро. Последното е с размерите на Албания и има дълбочина от 614 м., дължина 480 км. и максимална ширина 109 км.
Северозападните територии на Канада, долината на река Маккензи и Голямото Робско езеро стават известни на света благодарение на траперите. Голямото Робско езеро и Голямото Мече езро са открити от служители на компанията "Хъдсън Бей", занимаваща се с търговия на ценни животински кожи. Минавайки на път към река Копърмайн през 1771 г.
Самюъл Хърн открива Голямото Робско езеро. Името му произхожда от индианското племе "слейви" (slavey), обитаващо долина Маккензи. С течение на времето името слейви, преминава в слейв, което в превод е "роб" и така откритото езеро започва да носи името Голямо Робско езеро. Няколко години по-късно шотландецът Александър Маккензи използва река Маккензи и делтата й за търговия с траперите.
Той работи за Северозападната компания за кожени изделия и през 1789 г. е изпратен от нея да проучи земите на северозапад. Тръгва от Форт Чипеуайан на езерото Атабаска с група местни канадски и американски лодкари с канута от брезова кора. Маккензи се надява да открие път на запад към Тихия океан и е очарован, когато попада на река, протичаща на запад от Голямото Робско езеро.
Но когато продължава по бурните й води, разбира че, че тя завива на север към Северния ледовит океан. Днес тя носи неговото име, но самият Макензи я нарича Реката на разочарованието.
Голямото Робско езеро замръзва през октомври и до юни е покрито с дебела кора от лед. През лятото то се оживява от лодките с провизии и от плавателни съдове с туристи. В небето проблясват светлините на прелитащите самолети.
Природата работи с "удължено работно време" през краткото лято, когато земята се къпе в постоянна дневна светлина за няколко седмици. По най-северните острови и при станция Йелоунайф замръзналата почва се топи най-слабо и там вирее само тундрова растителност, мъхове, лишеи и диви цветя. На юг размразеният почвен слой е по-дълбок и по островите растат смърч, бор, топола и северноамериканска лественица.
По-големи заливи в Голямото Робско езеро са Дийп, който се намира на мястото, на което изтича река Маккензи, и залива Норт Арм. Източната част му е заета от дълъг ръкав, на който са разположени много малки и големи острови, заливи и протоци.
Лятото донася комари над водите на езерото, които приличат на гъсти облаци. Идват и диви птици като снежната и канадската гъска, дошли да отгледат малките си, преди да отлетят на юг. Наоколо претичват мускусни плъхове и бобри правят своите бентове и бърлоги. Хищници като вълците и лисиците бързат да се запасят с храна, както и да угоят малките си за зимата с канадски яребици, леминги и северни елени.
По тези места зимата настъпва бързо. Ледът сковава Голямото Робско езеро таква внезапно, както се и топи. Тогава трафикът секва и в продължение на няколко месеца единственият транспорт се оказват моторните шейни и кучешките впрягове. Селищата остават изолирани чак до пролетното снеготопене на следващата година.
Най-добрият сезон да посетите Голямото Робско езеро е през лятото. Наоколо има само шест населени места - Йелоунайф, Релайнс, Люцел Ке, Форт Резолюшън, Бъфало Ривър и Хей Ривър. Предварително трябва да се свържете с туристическа агенция и да планирате пътуването си из тези девствени кътчета на Канада, но със сигурност ще останете с незабравими спомени.
