Суецки канал
Суецкият канал се намира на територията на Египет и свързва Средиземно море и Червено море. Плавателният канал е открит през 1869 г., когато е бил с дължина от 164 км. и ширина от 8 м. През годините са правени многобройни разширения и след последното, което е през 2010 г, неговата дължина е вече 194 км., а дълбочината 24 м.
Още преди хиляди години хората разбрали ползата от съединяване водите на Средиземно и Червено море. Идеята се подхвърляла от време на време, но бързо потъвала в забвение. Първият по-сериозен опит в това отношение бил направен едва по време на похода на Наполеон в Египет през 1798-1799 г., но изчисленията показали голяма разлика между водните равнища на двете морета и проучванията прекъснали.
През 18 в. и 19 в. промишлеността в Европа започнала да се развива с масови темпове, а превозването на товари с голям обем на обширни разстояния ги оскъпявало. Ето защо идеята за прокопаване на тясната ивица суша между Средиземно море и Червено море, за да се избегне заобикалянето на Африка, отново излязла на преден план.
През 1851 г. френското правителство успяло да получи от краля на Египет Саид паша разрешение за прокопаване на канал на територията на страната. Това станало с помощта на френския консул в Александрия Фердинанд Лесепс, на когото било възложено да организира дружество.
Това дружество започнало да събира средства и да подготвя и ръководи строежа. Хиляди египетски селяни със собствените си ръце прокопавали канала при крайно тежки условия. От глад, изтощения и болести загинали над 20 хиляди египтяни. След близо 11 години робски труд каналът бил завършен и открит с големи тържества.
Англия всячески саботирала строителството на Суецкия канал, защото той скъсявал пътя на нейните съперници към колониите ѝ. Но това не попречило на английските колонизатори да променят отношението си към канала след неговото завършване.
Виждайки голямата стопанска изгода от използването му и възползвайки се от финансовите затруднения на Египет, английското правителство изкупува египетските акции и така Суецкия канал става англо-френско владение.
Десетки години Англия и Франция били облагодетелствани от използването на Суецкия канал. По-късно и други страни, като Италия, Германия и САЩ се намесили в борбата за овладяване на този пряк воден път.
Египетският народ не се помирил с господството на чуждите завоеватели в своята страна и след 1953 г. Египет е провъзгласена за република. Английските войски напускат държавата, а няколко месеца по-късно египетските управници обявяват национализацията на Суецкия канал.
Областта, през която минава Суецкият канал, се отличава с почти равнинен релеф - на север се срещат заблатени площи, а останалата част е леко нахълмена и покрита с пясъци. В някои участъци каналът минава през солени езера. Суецкият канал е без шлюзове, което спомага за по-бързото двупосочно движение на корабите. Водното равнище по цялото му протежение е почти еднакво, защото разликата между Средиземно море и Червено море е само 25 см.
Суецкият канал има много голямо значение за световната търговия. Съкращаването на пътищата е огромно. Така например пътят от Одеса до Бомбай около Африка е дълъг близо 22 000 км., а през Суецкия канал - само 7700 км., а от Марсилия до Бомбай - съответно 15 700 км. и 7300 км. Изчислено е, че днес около 7.5 % от световната морска търговия се извършва през Суецкия канал.
