Планина Атапуерка
Планината Сиера де Атапуерка е част от Иберийската система, Северна Испания. Тя представлява леко варовиково възвишение, което на административно ниво принадлежи на общините Ибеас де Хуарос и Атапуерка.
Най-високата й точка се намира на 1079 м. надморска височина. В нея се намира изключително важен археологически обект, който през 2000 г. е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Планина Атапуерка е на около 1 500 000 години. Тя е съставена от варовикови материали, които съдържат важна карстова система. Като туристическа дестинация е много посещавана от пещерняци и любители, но най-голям интерес предизвикват нейните пещери и това, което се крие в тях.
Цялата планинска верига прилича на надупчено швейцарско сирене поради множеството пещери и отвори. Голяма част от тях са изследвани, а други още не са открити. Тайните, които се крият в откритите дотук 33 пещери образуват съвкупност от най-старите и най-многобройни човешки останки в Европа.
Голяма част от пещерите и отворите на планината Атапуерка са били намерени заради изграждането на ж.п. линията. За съжаление никой не е знаел какво може да се крие в дълбините на планината и по време на строителните работи е изгубен ценен материал.
От друга страна именно с изграждането на ж.п. линията става ясно, че обектът ще представлява интерес за археолозите, макар и никой да не е предполагал колко значимо ще е тяхното откритие.
В една от пещерите на планината Атапуерка са открити останки от тридесет и трима души. След направените анализи става ясно, че останките са на повече от 30 000 години и че половината са били мъже и половината жени. Сред тях са открити и останки на деца между 11 и 14 години.
От направените многобройни изследвания и анализи става ясно, че хората живели през този период, са били високи между 1, 70 и 1.80 м., което ги прави доста по-високи от неандарталците, за които се знае, че са се появили след тях. Били са с тежък скелет, с мускулеста структура и доста по-обемисти от съвременните хора. Разликата в теглото на мъжете и жените обаче е по-голяма отколкото тази, която откриваме днес между двата пола.
При изследване на черепите им става ясно, че са имали голямо лице с широки, издадени напред ноздри. Имали са развит мозък и костен гребен. Поради тежкия живот, който водели обаче, малко от тях са доживявали до 40-годишна възраст. След като минели 30 години започвали да страдат от физическо износване и изтощение и се смятали за стари. Много от тях претърпявали тежки заболявания и инфекции, с които не знаели как да се борят.
Всички хора са се прехранвали чрез ловуване. Не са имали вилици или лъжици, с които да си помагат докато се хранят и са разкъсвали храната със зъбите си. Един от най-интересните факти е, че повечето хора са използвали и двете си ръце, но не е бил открит нито един левичар.
Друго интересно откритие за хората отпреди повече от 30 000 години било, че те са канибали. Предполага се, че входа на пещерата е служел за нещо като днешната трапезария и там са си устройвали угощения месоядните животни и хората, за да могат да се хранят необезпокоявани. Намерените човешки останки са открити също на входа на пещерата и до тях са открити останки от оръдия, както и отпечатъци от каменни остриета по костите им.
От намерените човешки останки и след многобройните анализи става ясно, че хората са били от африкански произход. Не е ясно кога точно са се установили в Европа, но се знае, че са я обитавали в продължение на стотици хиляди години докато се появяват неандерталците, за които имаме много повече сведения. Те също извезват преди около 30 000 години.
Археологическите разкопки продължават и днес в планина Акапуерка и учените се надяват да има още интересни открития, които да ни доведат до разкриване на този период от човешката история.
