Рьорос
Град Рьорос (Roros) е миньорски град, разположен недалеч от река Глома в Южна Норвегия. Той възниква през 17 в. заради богатите залежи на руда и се оформя като типичен миньорски град с обикновените дървени къщи, характерни за този период от време, които са се запазили непокътнат и до днес.
Заради своята архитектура, напомняща за живота на обикновените работници – на миньорите, градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световни наследство и всяка година е посещаван от милиони туристи, искащи да видят със собствените си очи превърналите се в къщи-музеи на отрудените местни жители.
Историята на минното дело в Рьорос започва през далечната 1644 г. когато в града се появява саксонски миньор, който успява да разтопи медна руда. Оказва се, че градът е богат на полезни изкопаеми. Постепенно се оформя малко миньорско селище, което благодарение на упорития труд на местното население започва да се разраства.
Създават се специални съоръжения, наречени стопилни, в които да се разтапя медната руда, а след пристигането на много миньори и минни инженери от Германия и Швеция, градът се превръща в истински миньорски център. Заради помпите и скрипците се обръща течението на река Глома и в целия процес се впрягат и коне, които да превозват рудата от мините до града.
Всяко миньорско семейство живее в обикновени дървени постройки, изградени върху каменни основи, които са снабдени с работилница и ковачница, в която мъжете да могат да поправят миньорските си инструменти. Покривите им са покривани със смес от сено и почва, за да ги предпазват от лошите климатични условия в тази част от страната.
Докато мъжете работели в мините, жените се занимавали като с отглеждането на деца и с домакинската работа, така и със земеделие, което в този регион е доста трудна задача. Мъжете били заети през цялата седмица до късно с работата си в мините и успявали да им помагат само през почивните си дни.
По-големите деца помагали на бащите си, а по-малките участвали активно в домакинската работа. Животът на миньорските семейства бил много труден за всички, но успява да оцелее и да се развие в продължение на над три века.
Тъй като Рьорос се оформя като миньорски и изпаренията, мръсотията, както и гледката на тежкото и сурово ежедневие на жителите му, не били приятна гледка за ръководителите на мините, те построявали луксозните си къщи в периферията на Рьорос и само при крайна нужда слизали в града.
Мините в града се разрастват с такава степен, че Рьорос бързо се превръща в един от най-значимите миньорски градове в Норвегия. Последната мина, наречена "Олаф" е работеща до 1977 г., когато е взривена с динамит.
Днес Рьорос изглежда почти по същия начин както някога. Разликата е, че доста къщи са превърнати в музеи, които са посещавани от множество туристи, искащи да научат повече за суровите условия, при които са работели месните жители.
За атракция на гостите на Рьорос се предлагат курсове, на които се демонстрира колко бързо може да се сглоби и разглоби една дървена къща. Сред многобройните посетители на града идват и много фотографи и режисьори, тъй като автентична миньорска обстановка служи за прекрасен сюжет и фон за филми и реклами.
Най-добрият период да посетите Рьорос е през лятото, тъй като зимата тук е много неприветлива. През студените месеци обаче тук се провеждат известните състезания с впрягове от кучета, които са наистина незабравима гледка. Необходимо е да сте готови да оцелеете на температури стигащи до минус 40 градуса по Целзий.
