Базилика в Аквилея
Базиликата в Аквилея е част от древен римски град (Archaeological Area and the Patriarchal Basilica of Aquileia), който някога е бил сред най-богатите градове в Древен Рим, както и център на Християнството.
Градът е разрушен през 5 век от Атила, но поради големите си мащаби голяма част от него е оцеляла и днес се намира под земята. В момента базиликата в Аквилея и откритите части от града са част от археологически комплекс, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Днешното селище Аквилея се намира в провинция Удине, Италия, на около 6 км. от Адриатическо море. То е населявано от по-малко от 4000 души и по нищо не може да се предположи, че се намира върху основите на велик древноримски град.
Град Аквилея е основан през втори век и е бил четвъртият по големина град в Италия и деветият в Римската империя. Основаната в града патриаршия е била единствената патриаршия за повече от 1500 години. До 1751 г. тя е съществувала наравно с Рим, а често се е и обръщала и срещу него.
Интерес представлява, че в патриаршията на древния град се е извършвала литургия, която е смесица между западната и византийската и се е наричала "патриархина". Духовната власт на Аквилейската патриаршия се е простирала далеч извън границите на империята-чак до България, Истрия, Словения и Унгария.
По времето на император Юстиниян се постановява "светейшините" да бъдат само пет на брой, като на запад това да е Рим, а на изток останалите четири. Така на практика е отхвърлена патриаршията в Аквилея.
Въпреки че се съпротивлява, поради последвалите политически, религиозни и исторически събития, Аквилея се подчинява на превъзходството на Рим и накрая изчезва. Споменът за нея обаче остава в продължение на векове.
Част от величието на някогашния град и силната религиозна роля, която е играл за християнския свят, могат да бъдат открити в руините на базиликата му. Тя има формата на конска подкова и се състои от три основни зали.
Тъй като храмът става много известен в Християнският свят той не успява да отговори на неочаквания наплив от желаещи да се помолят или покръстят и през 345 г. в северната му част се добавя много по-голяма конструкция. При нашествия на хуните обаче тази част от храма е разрушен и никога не е възстановен отново.
След като минава известно време оцелелите се връщат в храма и се съсредоточават върху ремонтирането на останалата южна част. Истинският ремонт започва през 9 в. и завършва през 1031 г. Причина за забавянето на ремонтните дейности са вражеските нашествия през този период, както и земетресението от 988 г.
Базиликата в Аквилея е изградена в романски стил, но направените през 1348 г. промени са в готически. Най-впечатляващото в храма е огромната мозайка, която се е съхранила от останалото южно крило от 4 в. Тя изобразява различни библейски сцени, които са изработени много майсторски.
Интерес прави, че в много от мозайките има очертани шестоъгълници, които се смятат за масонски символи, а по това време все още няма масони.
Днес археологическите разкопки в района на Аквилея продължават и само времето ще покаже какво още се крие под земята. В момента територията на Аквилея се явява най-големия археологически резерват по рода си и е най-съществения показател за ранен римски град в района на Средиземноморието.
