Новара

Красивият италиански град Новара (Novara) е административен център на едноименната провинция, разположена в регион Пиемонт. Макар и да няма славата на такива градове като Флоренция и Венеция, той е надарен с изключително богато на събития древно минало и с множество архитектурни шедьоври, които превръщат града в истински рай за туристите, любителите на средновековните дворци, красивите площади, катедралите и църквите.

Историята на града започва още през 89 г. пр. н. е., когато тук се заселват римляни и Новара се превръща в Римска колония. Като такава той започва да процъфтява, най-вече защото се намира на място, през което минавали два от главните римски пътища, водещи до Милано и Варчели.

През 386 г. градът е сринат до основи от Магнус Максимус, но по-късно Теодосий Първи Велики го възстановява. Със залязването на Римската империя градът започва бележи упадък, който продължава и по времето на лангобардите. Когато на историческата сцена се появява Чарлз Трети Толстой Новара е в период на растеж, който е възпрепятстван отново от Хенри Пети, който го съсипва почти изцяло.

Златният век за Новара настъпва през 12 -14 в. Тогава той става важен търговски център, а по време на усещащото се влияние на семейства Висконти и Сфорца, тук се изграждат по-голяма част от архитектурните забележителности.

Днес Новара е модерен, но неголям град, населяван от по малко от 110 000 души. Той е известен със своята кухня и с това, че е родно място на любимата на много хора напитка Кампари. За своите гости градът предлага множество забавления и културни мероприятия. Има впечатляваща архитектура, която може да бъде видяна най-вече в центъра на града. Ето само някои от неговите забележителности:

- Базиликата на Св. Гауденцио, датираща от 16-17 в. Най-впечатляващ е куполът ѝ, който се издига на височина над 90 м. и е дело на Алесандро Антонели. Ако се размерът на купола се пресметне заедно с величествената бронзова статуя на Иисус Христос, с който е увенчан, тя достига 126 метра. В нея се съхраняват красиви стенописи, датиращи от 16-17 в.

- Катедралата на Новара, която се намира на Републиканският площад. Изградена е в неокласически стил и е също дело на Алесандро Антонели. Изградена е в края на 19 в. върху основите на по-стар храм, за който се предполага, че е бил посветен на Юпитер.

- Баптистерията, която се намира срещу катедралата. Най-впечатляващи в тази осмоъгълна зала са осемте мраморни римски колони и стенописите, показващи сцени от Апокалипсиса.

- Църквата Сан Джовани Деколато, която е построена през периода 1636-1648 г.

- Дворцовият комплекс Бролето, който се състои от 4 отделни дворци, датиращи от различни периоди: Градският дворец от 12 в., Двореца Паратичи от 12 в., Двореца на Референдума от 14-15 в. и Двореца Патричи от 12 в.

- Крепостта и крепостната стена на Новара, които за първи път са споменати през 10 в. В продължение на над 1 век тя е използвана за затвор.

Като производител на някои хранителни продукти Новара се слави със своето сирене горгонзола, което първоначално се е произвеждало само в Милано, Павия и Комо, но през втората половина на миналия век градът се превръща в основния му производител. То се използва както в традиционните пици и пасти, така и за различни видове салати и предястия. Различават се „Долче” Горгонзола и „Пиканте” Горгонзола, като първото е с по-лек и мек вкус, а второто има доста богат и наситен аромат.

Новара е известна и със своите колбаси, които се приготвят предимно от комбинацията от гъше и свинско месо. Често срещани тук са различните салами и колбаси, които имат необичаен черен цвят, но са наистина доста вкусни.

Ако искате да пробвате местната кухня, си поръчайте някой от многобройните видове ризото или жабешки бутчета, които се предлагат с ориз като основно ястие или на супа със зеленчуци.

Като посетител на Новара, непременно пробвайте и новарските бисквити, които наподобяват на бишкоти и се използват за основа на много торти и сладкиши, включително и за приготвяне на тирамису.

Въпреки че най-подходящото време за посещение на Новара е през летните месеци, имайте предвид, че на 22 януари тук се чества празника на Св Гауденцио, покровител на града. Тогава градът е особено оживен и ще можете да опитате и друг местен специалитет - пушени кестени, които се приготвят само на празника и се връзват един за друг като мъниста.