Крепостта Кейп Коуст
Африканската държава Гана разполага с много свидетелства за европейската експанзия към Африка. Тази част от континента е била повод много народи да воюват, защото териториите около популярния Златен бряг, на който е разположена Гана, са били известни с богатството си на злато и слонова кост.
През 14 в. Европа изпада в дълбока икономическа криза и португалците започват да търсят препитание в далечна Африка. Другите европейски сили като Нидерландия, Великобритания, Швеция и Дания обаче също искат да превърнат африканските държави в свои колонии, но Гана е окончателно превзета от британците.
Европейците, достигнали до земите на Гана донасят със себе си своята култура и религия. Английските методисти и презвитерианските мисионери се утвърждават като най-големите християнски общности по бреговете Златния бряг. Тук те открили и евтината работна ръка, която се превърнала в един изключително доходоносен бизнес.
Днес в град Кейп Коуст, разположен на Златния бряг, се намира един изключителен исторически паметник, известен като Вратата, от която няма връщане назад. Това е крепостта Кейп Коуст, в която в продължение на над 100 години са били затваряни роби, които са изпращани към Америка и Европа.
Строителството на Кейп Коуст започва от шведите през 16 в. като малък търговски пост, но през 1627 г. е основно разширен и се превръща в огромна крепост, която по време на управлението на британците става най-важната британска военна база. За съжаление предназначението й не е само това.
В подземията на замъка има пет подземни камери, предназначени за мъжете роби и две за жените. Хората са били жигосвани с нагорещени железни пръчки, а след това били оковавани докато чакат да се реши съдбата им. На всеки три месеца тук са преминавали 300 жени и 1000 мъже. Затваряни са както робите, предназначени за износ, така и вътрешни роби, които да слугуват на британските господари, живеещи в замъка или в околностите му.
На вратите на помещенията, в които са затваряни робите е имало дупка, през която пазачите да следят дали всичко е наред с техните затворници. По-голямата част от затворниците били на възраст между 15 и 35 години, за да бъдат в разцвета на силите си и да могат да извършват по-голям физически труд.
Ако някой от робите прегреши или позволи да изкаже недоволството си е затварян в стая с размерите на килер. Там той е оставян да умре без храната, вода, светлина и кислород. Това все пак не било твърде често практикувано, защото на робите се е гледало като на лесен начин за забогатяване.
В дългогодишната история на робството в Гана не са отговорни само британците. Определено вина имат и африканските началници, които през този период за контролирали голяма част от процеса. Те са тези, които срещу заплащане са предавали своите събратя, обричайки ги на непосилен начин на живот.
Днес в Гана на 1 август се празнува Деня на еманципацията и африканци от всички краища по света са насърчавани да се върнат в Гана и да присъстват на този паметен ден, посветен на избавлението от робството. На прословутата изходна врата на Кейп Коуст, от която обречените роби са насилствено отпращани в Америка и Европа вече се гледа като "Врата за връщане".
