Гадамес

Из необятните пясъчни дюни на Сахара са пръснати много големи оазиси, разположени около постоянни извори или кладенци. Те представляват ориентир в безкрая на пустините. През тях още през римско време са минавали керванни пътища към Черна Африка. В западната част на Либия се намира оазиса Гадамес (Ghadames), известен и като Гадамис.

Разположен е на около 550 км. в югозападна посока от либийската столица Триполи, недалеч от границата на Либия с Алжир и Тунис. Старата част на Гадамес е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство заради изключителната си архитектура, древна история на града и невероятното приспособяване на местното население да живее при условия, при които често температурата на въздуха надвишава 50 градуса по Целзий.

Гадамес е населяван от около 7000 души, главно туареги. Това е берберско племе, което се скита из пустинята. В превод от арабски туареги означава "изоставен". Обикновено тези хора са бели, но силно обгорели от слънцето, поради което често са смятани за негри. Те имат сини очи, гъсти вежди и дълги мигли, които защитават очите им по слънцето. През деня те се хранят само веднъж, когато са на път и по два пъти, когато отпочиват. От всички племена в Сахара само туарегите имат своя азбука.

Днес Гадамес е запустяло оазисно градче, зад чиито високи крепостни стени се крие мрежа от заплетени улички. Въпреки че е сред популярните туристически дестинации в Либия, чужденците в Гадамес са нежелани. Жителите му охраняват ревниво града си от туристи, тъмни сили и крадци. На много места, пръснати в различни части на градчето, са поставени "капани" за неканените гости.

Дърводелци са монтирали скрити греди, които са на височината на челото на вървящия човек. Местните жители знаят за тези скрити капани, но всеки нов посетител на града може силно да се удари, ако реши необезпокоявано да се разходи през нощта из Гадамес.

Тези хитри уловки се използват, за да могат жените да се предпазят от идването на чужди мъже. Съпрузите им често отсъстват с месеци из пустинята и жените на Гадамес често се качват по покривите на къщите си с надеждата да ги зърнат, че се прибират у дома.

За осветление на всеки 50 метра из града са оставени специални отвори в къщите, които са достатъчно големи, за да пропускат светлината на луната и достатъчно малки, за да не влиза в тях пясък от пустинята. Често по къщите на местните жители ще видите окачени рога от газела. Смята се, че те предпазват от зли духове и носят щастие.

Гадамес има древно минало, започнало още през 1 в. пр. н. е. През 6 в. преобладаващо е било християнското население, но през 7 в. се заселват араби, изповядващи исляма. Националното облекло на мъжете е "джелеба"- черна дреха, под която се препасва пояс. Жените ходят с фереджета, от които могат да се видят само очите, носът и устата им.

Уникална е архитектурата в стария град на Гадамес. Къщите са изградени на няколко етажа от кирпич, който осигурява хлад в горещите месеци. През 70-те години на миналия век либийското правителство финансира построяването на нови къщи извън крепостните стени и голяма част от населението се премества в нови домове.

През лятото обаче в Старият град отново започва да кипи живот, тъй като старите постройки са по-добре пригодени за тежките условия, властващи в пустинята.

За жителите на Гадамес най-големият празник е рамазан-байрам. Приготовленията за него започват много преди да настъпи. В продължение на 28 дни от 5 часа сутринта до 7 часа вечерта не е позволено да се яде, да се пие вода, за жените да не работят и да не приемат по никакъв повод лекарства или лечение.

В 7 часа вечерта всички се прибират по домовете си и си устройват пиршество, за което са спестявали пари месеци наред. В 2 часа през нощта се организира втора празнична вечеря и гуляят продължава до 5 часа сутринта.