Тетуан

Един от най-интересните марокански градове, който заслужава да бъде посетен е Тетуан (Tétouan). Той впечатлява своите гости не само с вековна история, която се е пропила в красивите белосани къщи, старинни джамии, просторните улици и вековни палми, но и с това, че тук освен арабска реч ще чуете и френска, и испанска.

За разлика от повечето градове в Мароко, тук има много християни, а половината от местните жители са евреи. Неговият средновековен център, известен като Медината на Тетуан, е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Град Тетуан, известен по цял свят със своя кралски дворец, се намира в близост до Гибралтарския проток, на около 50 км. източно от Танжер. Той е административен център на региона Танжер-Тетуан и в превод името му означава "очи". Той има голямо пристанище с излаз към Средиземно море и е населяван от около 25 000 души.

Тетуан има древна история, започваща около 3 в. пр. н. е. Не е ясно кои са били първите заселници, но се предполага, че това са били финикийците, последвани от римляните. За град се говори едва през 1305 г., който е създаден от крал Абу Табит. Той бързо се разраства, поради което става апетитна хапка за пиратите. Те започват редовно да използват пристанището му и около век по-късно кастилците са принудени да разрушат целия град.

В края на 15 в. пристанището и града са възстановени, но до 1860 г. Тетуан е познат като пиратско селище и не е особено популярен. Тогава се намесват испанците, които изцяло променят облика му. Изграждат се нови къщи и представителни постройки, решени изцяло в европейски стил.

Арабите обаче не се предават и след многобройни опити успяват да си върнат собствеността. През 1862 г. испанците напускат Тетуан, а арабите разрушават всичко, което е построено през изминалите две години и града придобива отново традиционния си арабски облик.

През 1913 г., по времето на Испанско Мароко, Тетуан е превърнат в негова столица и остава такъв до 1956 г., когато испанците окончателно го предават на арабите. Заради продължилото векове испанско присъствие и днес в Тетуан испански език се чува навсякъде по улиците и пазарите на града.

Медината на Тетуан е истински рай за туристите, тръгнали на културна разходка. Основна атракция в него е кралския дворец, разположен в близост до един от входовете на Медината. Тъй като той е използван и в наши дни, не може да бъде разглеждан отвътре, но и фасадата му е достатъчно внушителна. Можете да се разходите по площада, който е пред кралски дворец, тъй като е обществен.

Освен с двореца Тетуан е известен и с красивите си паркове и овощни градини. В сърцето му навсякъде ще видите огромни пазари, на които може да се намери абсолютно всичко. Местните жители продават на улични сергии подправки, плодове, зеленчуци, месо, нови и стари дрехи, носени обувки, батерии, ръчно изработени кожени изделия и бижута, дистанционни, часовници, използвани мобилни телефони и какво ли още не.

По време на пазарите центъра на града става особено оживен, а страничните улички започват да пустеят. Пазаренето е задължително и ако не се опитате да свалите цената, продавачите ще приемат отношението Ви за презрително.

Впечатление прави внушителната катедрала, многобройните църкви и джамии и ниските бели къщи. Улиците на града са доста по-широки от тези в останалите марокански градове и по тях са се нанизали едно след друго много портокалови дръвчета. Всичко, включително и къщите на аристокрацията, е издържано в традиционен тетуански стил, който може да бъде видян само тук, в Медината.

В града има много интересни места, които си струва да снимате. Наред с джамиите, просторните улици и площади, интерес предизвикват и местните жители, голяма част от които са облечени в берберски носии. Имайте предвид, обаче, че ако искате да ги снимате, задължително трябва да искате разрешение, защото повечето от тях вярват, че снимката отнема душата на човека.

Можете да посетите Тетуан по всяко време на годината, но е най-добре да присъствате тук по време на някой от големите празници, като коч байрам или рамазан. Тогава градът е особено тържествен и оживен, а улиците му се изпълват с различни благоухания.