Бахарах
В Германия се намира един очарователен град, който незаслужено изпада извън полезрението на туристите. Казва се Бахарах (Bacharach) и всеки, решил да го посети, ще бъде наистина възхитен от старинните дървени къщи, покритите с мъх кули, спокойствието, което витае наоколо и прекрасната природа. Най-известен е обаче заради легендата, превърнала се в приказка, за красивата девойка Лорелай.
Историята на Бахарах започва от древните келти, които харесват това място и създават свое селище. Истински град възниква по времето на династията на Меровингите през 5-9 в., а за първи път в историческите източници за Бахарах се споменава през 923 г.
Най-голямата атракция в града е замъкът, построен на висок хълм, който отдалеч приветства гостите на Бахарах. Първоначално той е бил собственост на архиепископите на Кьолн, но през 12 в. става притежание на Райнланд-Пфалц. По това време собственик на това землище е граф Госвин Щалек, откъдето двореца наследява името си.
В самия замък са протекли много исторически събития, като може би най-известното е тайната сватба на един от синовете на Хенри Лъва (1129-1195) за девойка, която не била одобрена от кралското семейство. Младежите се обичали от деца и сключили брак въпреки волята на родителите си. Всичко това довело до дълга семейна вражда, за която още се споменава в града.
Замъкът остава в ръцете на фамилия Щалек до 1214 г. след което е продаден на граф Лудвиг от Бавария, представител на Камарата на Вителсбах. Остава собственост на споменатата Камара през следващите 600 години.
Неизменно свързана с Бахарах е и приказната Лорелай. Тази прелестна девойка била родена в хижата на беден рибар. Тук, в този град, в замъка Щалек, тя среща красив рицар и двамата се влюбват. Според легендата любовта им се оказала невъзможна и Лорелай се хвърлила от скала в река Рейн, която и днес се намира точно на отсрещния бряг, недалеч от курортното селище Св. Гоархаузен.
И днес местните жители разказват как при залез слънце на скалата се появява прелестна русалка, която реше с гребен златните си коси и пее толкова хубаво, че никой рибар не успява да оцелее, ако реши да премине с лодката си оттук.
Всеки понечил да прекоси реката на това място веднага е омагьосан от мелодията на песента, забравя за коварните подводни рифове и потъва във водовъртежа на реката.
Макар и с древна история истинският икономически подем за Бахарах настъпва през 13 в., най-вече благодарение на благоприятното географско местоположение на града. Тогава настъпва бум за винарската промишленост и търговията с дървени материали.
Наред с други градове, разположени по бреговете на Рейн и Бахарах е имал правото да налага мито на преминаващите търговски кораби, което значително допринася за благосъстоянието на местните жители. През 1344 г. започва изграждането на крепостната стена, от която са оцелели три порти.
През 1287 г. започва строителството на готическия параклис Вернер, който се счита за "перлата" на Бахарах. Тук отново няма как да не се спомене легенда, според която на мястото, на което се намира параклиса, някога е било убито момче на име Вернер Бахарах. Въпреки че били изминали няколко дни по трупа на момъка не се виждали никави следи от гниене, а дори напротив- почнал да се долавя аромат на теменужки, а самото място било окъпано в ярка светлина.
Жителите на Бахарах, изненадани от това чудо, изпратили писмо до Ватикана с искане Вернер Бахарах да бъде канонизиран за светец. Независимо че получили отказ от папата, те построили тук този параклис, който продължава да е място за поклонение.
Заслужава си да посетите и църквата Св. Петър, която се издига на стръмен хълм. Тя е започната през 12 в., но поради големия наклон строителството й е окончателно завършено през 15 в. Най-значима е не самата постройка, а фреските в нея, които са с голяма художествена стойност.
Можете да посетите град Бахарах по всяко време на годината и ако попаднете тук когато времето е по-хладно, не забравяйте да пробвате местното бахарашко вино, което е известно и високо ценено в цяла Германия.
