Ако прекръстим градовете си с български имена

Българската държава се намира на важен исторически кръстопът на цивилизации. През нашите земи да минали византийци, османци и руси. Това неминуемо е оставило отпечатък, както в исторически и културен план, така и чисто географски.

Много красиви български градове и местности носят наименования, които не са изконно български. Ето как ще изглеждат картата на България, ако се вслушаме в исканията на шепа варненски националисти, които настояват да се променят всички турски имена на населени места, върхове и местности с подходящи или близки български.

Да започнем от столицата – култовото и до болка познато на всички столични шофьори кръстовище Петте кьошета трябва да се прекръсти на не толкова благозвучното Петте ъгъла.

В София и в още няколко български града има улица с името Каймакчала. Буквалният превод от турски е Разбит каймак, на предвид факта, че каймак също е турска дума и в духа на европейските ценности спокойно можем да я прекръстим на Разбита сметана.

В същия дух пловдивските тепета трябва да се прекръстят на хълмове, а монтанското село Ерден – да се прекръсти на село Плевел, с позволението на ерденци, разбира се. Емблематичният плевенски парк Кайлъка ще се нарича просто Скалите, а село Айдемир – Желязна луна.

Името на град Кърджали идва от турската дума кърджа, което означава прошарена брада, а Али си е Али. Така спокойно можем да прекръстим Кърджали на Белобрад Али или дори на Белобрад Ангел. Сунгурларе, ракиената мека на България, ще прекръстим на Сокол или Соколи. И без това се произнасят далеч по-лесно в нетрезво състояние.

Да му мислят жителите на курортния град Чепеларе, защото в превод от турски името на града означава помия, кал, мръсотия или, ако подходим творчески - Отвратително време. Не е особено подходящо за име на курортен град, но ще е на български, нали?

Хасково, което идва от турското Хас Кьой и означава селото на владетеля, може да се прекръсти на Царско село. Дано само последният български монарх не предяви претенции и към него.

Пазарджик идва от пазар, а наставката джик е турски суфикс за умалителни имена – т.е. пазарче. Така и така напираме да сме част от общия европейски пазар – така че нашето предложение е по-скоро Маркетче или дори Шопче.

Родопския град Мадан трябва да се прекръсти на Рударци или Рудище, защото означава точно това – рудно находище, а Хисаря на български ще се преведе като Крепост или Крепостна стена.

Джебел в превод от турски означава незасята нива, място, неподходящо за посеви, усойно място. С малко повече въображение можем да го кръстим на Крива нива. Това ни подсеща – на крив националист, имената му пречат.