Базиликата Сантисима Анунциата във Флоренция
Флоренция, един от най-посещаваните градове в Италия, е дом и на най-известните италиански художници и творци. Техните невероятни постижения могат да се видят по стените на почти всяка църква и базилика в града или са изложени в някой от многобройните музеи. За туристите, които обичат изкуството и се възхищават на флорентинските творци, е наистина препоръчително да посетят базиликата Сантисима Анунциата (Santissima Annunziata), разположена в северната част на града.
Базиликата Сантисима Анунциата, чието име в превод означава Свето Благовещение, е основана от ордена на сервитите през 1250, но по-късно е преустроена напълно от Микелоцо през периода 1444-1481. Разполага със серия от фрески от ранния 16-ти век на манеристките художници Росо Фиорентино, Андреа дел Сарто и Джакопо Понтормо, но много от тях са пострадали от влагата и сериозно са избелели. Най-високо ценените са Пътешествието на Маги (1511) и Раждането на Девицата (1514) на Сарто.
Интериорът на базиликата е украсен богато в тъмни нюанси и с фрески по таваните, завършени през 1669 от Пиетро Джамбели. Може би най-важното нещо в църквата е нейният олтар, който е считан за един от най-красивите във Флоренция. Декориран е с уникална картина на Дева Мария, която е започната още през 1252 г. от монах.
Набожните флорентинци вярват, че е завършена от ангел и много нововенчани двойки идват тук веднага след сватбата си, за да поднесат букет цветя на Дева Мария, молейки я да ги дари с дълъг и плодотворен брак. Според легендата монахът не успял да нарисува образа на Дева Мария и опитвайки се да даде най-доброто от себе си заспал. Когато се събудил лицето било нарисувано от неизвестен извършител.
Над олтара на базиликата са издигнати девет купола, като централният е реставриван от Джамболоня. Той искал да го използва за свой храм и го е украсил с бронзови релефи и кръст.
Излизайки през вратата на северния трансепт се вижда Манастира на мъртвите, кръстен така, защото е използван за гробница и е декориран с възпоменателни плочи. Фреските над портала са дело на Андреа дел Сарто. Нарисувани през 1525 г., те изобразяват Светото семейство, което си отпочива след пътешествието до Египет. Картината е известна като Мадона дел Сако, тъй като Йозеф е показан облегнат на скромен вързоп.
Купола на Св. Лука над манастира е притежание на Академията на изкуствата от 1565 г. и всяка година в деня на Св. Лука (на 18 октомври) се провежда служба, посветена на художниците. Бенвенуто Селини е сред творците, които са погребани тук.
В края на 2013 г. започват разкопки на пода на базиликата, в която се намира семейната гробница на Франческо дел Джокондо, за чиято съпруга Лиза Джерардини се предполага, че е послужила за модел на Леонардо да Винчи в световно известната картина Мона Лиза. Екипът от учени е воден от Силвано Винчети, специалист по история на изкуството и председател на Националния комитет за съхраняване на италианското историческо и културно наследство.
Той споделя: "Ако успеем, ще можем най-накрая да отговорим на три въпроса, които мъчат историците и почитателите на изкуството. Джерардини ли е била моделът на Джокондата? Дали става дума за друг модел, както твърдят някои? Или просто тя е плод на въображението на Леонардо? " Кога ще бъде даден отговор на тези важни въпроси все още не ясно, но е сигурно, че това е просто въпрос на време.
