Боядисаната пустиня
По течението на река Колорадо в Съединените американски щати се намира една уникална местност, известна като Боядисаната пустиня. Този интересен скален район е разположен в югоизточна посока от големия каньон и стига до национален парк „Вкаменената гора”.
Боядисаната пустиня се състои от интерсени скали, обагрени в жълти, червени, кафеви и оранжеви райета. Те са от типа чили. От долините пък се издигат силно ерозирали склонове на високи плата. Червеникавата гам ана скалите и голите хълмове се дължи на факта, че те съдържат много и различно комбинирани минерални вещества, животински и растителни останки. По изгрев и по залез слънце тукашните склонове придобиват дори и синьо виолетови отенъци. Неслучайно испанските колонии, които стъпват по тези места, наричали района „Ел дезиерто пинтадо” (El Desierto Pintado) заради шареният облик на ландшафта.
Поради непрекъснатите ерозионни процеси, дължащи се предимно на силните ветрове, тук общата гледка постоянно се променя. Повърхностният скален слой непрекъснато се руши, в резултат накоето се появяват намиращите се отдолу пластове, в които са останали множество фосили.
Доста интересно е посещението на националния парк „Вкаменената гора”, в която са се съхранили останки от иглолистни дървета, датиращи от близо 22 милиона години, когато е била епохата на Триаса. Тези дървета са успели да се запазят поради природните особености на района – когато са затрупани от вулканична пепел и тиня, те не могат да започнат да се разлагат. В съчетание и с богатата на силикати подпочвена вода се образува кварц, който запечатва дърветата. Това природно явление се е проявило в най-голяма степен тук, в Боядисаната пустиня.
В миналото Боядисаната пустиня е била дъно на голяма оводнена долина, която е била прорязана от множество реки и потоци, а наоколо е имало гъсти гори от иглолистни дървета. На туристите, които посещават „Вкаменената гора” е забранено да излизат от очертаните маршрути и да докосват дървесните форми, ащото са много крехки и отчупването на частите им е лесно.
