Мацумото
Мацумото (Matsumoto) е японски град, разположен в централната зона на остров Хоншу (Honshu). Част е от област Нагано (Nagano), като се намира в източната част на Японските Алпи. Градът е нещо като входна врата към планината и е отлично място за пешеходен туризъм сред красиви природни кътчета.
Историческият град Мацумото има малко местно летище, но то се използва предимно за търговски полети само от Осака, Сапоро и Фукуока. Пътят от него до центъра на селището е около 20 мин. От столицата Осака има редовни автобусни и железопътни превози, които са по-удобни за туристите. Най-близкото международно летище е в Нагано, а оттам с автобус или влак до Мацумото.
Градът е фундаментален за японската култура, защото в него се намира най-старият замък на територията на страната. Основите на този дворец са положени през 1504 г., а около век по-късно – 1614 г., е реконструиран. Тази крепост се счита и за една от трите най-съвършени в Япония. Фасадата й е черна, а окло двореца е изграден защитен ров. Особено впечатляваща е отбранителната кула, която е висока пет етажа.
Както повечето японски дворци и Мацумото има един таен етаж. От шестия етаж се открива прекрасна панорама на околните планини и градини. Преди да се влезе в основната сграда на замъка, обикновено туристите посещават музея на града, който се намира в двора на крепостта.
През Мацумото тече река Метоба, която условно дели града на две части. В южния край на водния поток е ситуирана зоната на старинните постройки и къщи, повечето от които са преърнати в малки хотели и магазини. Малко по-назапад е музеят на японското укийое. Особено интересен за посетителите, в него са изложени 100 000 уникални рисунки върху дървени плочи.
Градът има и много интересна старовремска търговска улица, която е по протежението на северния бряг на реката. На нея изобилства от малки магазинчета за антики, книги или пък храни. Наблизо е и Старият театър, който затвори врати след прожекцията на „Последният самурай”, но все още на него се виждат налепени постери и плакати, които напомнят с носталгия за времето, когато театърът е работил.
