Хуанконг Си
Селището Хуанконг Си се нарича още Висящият манастир. Намира се в провинция Шанхи, близо до град Датун. Построено е през далечната 491 година. Техниката е фундаментален инженерен способ, използван и до ден днешен в архитектурата.
В Китай има пет свещени планини. Провинция Шанхи и селището Хуанконг Си са разположени в една от тях. Манастирът е разположен в планината, в една малка котловина в планинско ждрело. От двете му страни се издигат стометрови отвесни скали, а той е залепен на една от тях и виси наполовина във въздуха на височина 50 м от земята.
Застинал в основата на канарата, изглежда, че при първия силен порив на вятъра ще падне на дъното на дефилето. Архитектурните му достойнства са факт. В храма има 40 големи и малки зали, помещения и балкони, които следват контурите на скалите.
В началото, хоризонтални валове са били изсечени в скалата, за да служат като опори. В по-късен етап в тях са сложени дървени трупи. Стабилността на манастира се обуславя от дълбочината на дупките и твърдите скали. Допълнителни подпори са сигурността, че при смяна на някоя от трупите постройката няма да бъде изложена на опасност.
Построен преди повече от 1400 години, храмът е преживял няколко земетресения, след които е останал невредим.
Манастирът Хуаконг Си е уникален не само с архитектурния си замисъл. Това е единственият храм в Китай, в който са обединени трите религии - будизъм, даоизъм и конфуцианство.
В началото е наричан с друго име, съставено от понятия на даоизма и будизма. Впоследствие придобива настоящето си име, тъй като изглежда, че всеки момент ще пропадне в пропастта.
Изборът на мястото за манастира не е случаен. В онези времена под него е минавал главен път и той бил построен тук, за да може всеки вярващ да намери убежище. Освен това тук често ставали наводнения и хората решили да построят храм, за да измолят Златния дракон за божествена закрила.
Основна забележителност във Висящия храм са четирите йероглифа, изписани на основната скала. Те гласят: Гун Шу и небесен дар и са в чест на високото майсторство на строителя му.
Гун Шубан е живял преди 2000 години. Смятан е за родоначалник на всички занаятчии. Надписът означава, че всичко в този храм е дело на божествения майстор Гун Шубан.
Интересен факт е, че през декември 2010 година Висящият манастир е оглавява класацията на списание Тайм за десетте най-опасни сгради в света.
Гледайки манастира всеки човек би се зачудил как може така построена сграда да издържа ветровете и бурите толкова много години? Истината е, че манастирът е истинско архитектурно чудо и както бе споменато по-горе гредите са вкарани наполовина в скалата, която става основа и гръб на манастира. Погледнато отдолу гледката наподобява полуразрушен замък във въздуха.
Много експерти от различни държави посещават манастира и по думите им, Висящият манастир е невероятна смесица от механика, естетика и будизъм.
Архитектурата и всичко това, което въплъщава манастирът, въплъщава голямото постижение на китайския народ. 40-те зали в манастира съдържат около 80 склуптори, изработени от мед, желязо, теракот и камък.
Освен заради важното местоположение и факта, че манастир в скалата не може да бъде наводнен, строителите са следвали важен принцип в даоизма – да няма никакви шумове, дори от куче или петел, така че от горната земя да могат се чуят всички далечни шумове, дори падането на капка.
