Келимуту (Kelimutu Lake)
Освен изобилие от археологически и исторически паметници, Индонезия е истинска природна съкровищница. Наред с изкуствено създаденото карстово езеро Тоба (Toba Lake), страната разполага с уникални естествено образували се водни басейни. Едни от тях се намират в живописния район на вулкана Килимуту. Три кристално чисти езера се простират в източната част на вулканичния връх, който се намира на остров Флорес.
Трите езера – Таву Ата Пилу (The Ata Pоlu), Таву Нуа Мури Коохи Фа (Tiwu Nuwa Muri Koo Fai), Таву Ата Мбупи (Tiwu Ata Mbupu), със своите колоритни, ярко оцветени води са едно от най-големите национални богатства на индонезийската нация. Точна затова ликовете на водните басейни са изобразени на местните парични единици. Височината на самият Вулкан е 1639 метра, а последното му изригване е през 1068 г.
Таву Ата Поло е известно още като омагьосаното езеро. Повърхността му е покрита с бяла пяна, което се дължи на факта, че от вулкана в него влизат горещи води под налягане и различни по състав газове. Това се дължи на термалния стълб, който е разположен в северозападния край на езерото. Таву Ата Поло заема югозападната зона от Келимуту.
Второто езеро - Таву Нуа Мури Коохи Фа, се нарича още „езерото на мъжете и на младите девици”. То е разположено непосредствено до Таву Ата Поло и е най-дълбокото от трите вулканични басейна. В средата на езерото термалният стълб предизвиква непрекъснатата почва на жълта пяна, което говори за серни изпарения. Тези жултеникави нюанси на повърхността му се отлагат в най-голяма степен под северната стена на езерото. На западната стена пък има голям пролом.
Таву Ата Мбупи се намира по-назапад в сравнение с другите две езера. Местните го наричат още „езерото на старците” . Това, което го отличава от Таву Ата Пилу и Таву Нуа Мури Коохи Фа, е, че кратерната долина, в която се намира е потънала в по-късен етап в друг по-голям кратер. Тук ерозионните сили на околните стени на вулкана са активни. Непрекъснато има срутвания на скални части, които падат във водата. Бреговете на езерото са покрити със сипеи, а натрупващите се откъснати скали непрекъснато правят стръмните му околни стени все по-резки.
Често езерото придобива нюанси на оранжево, жълто, червено.
Ярката окраска на трите езера се дължи преди всичко на минералното съдържание на водата, но и на количеството кислород в нея. Колкото е по-високо то, толкова по-шарени са водите. И обратното – при ниско съдържание на кислород – водите са зеленикаво сини.
