Бел-Ил ан Мер, Франция
Най-точното определение, което може да се използва за остров Бел-Ил ан Мер (Belle ile en Mer) е живописност. Ограден от прорязани дълбоки речни устия, блатист бряг с диворастящи цветя по хълмовете и плодородни земи – това цялостната картина на този закътан край близо до френските брегове.
Островът се намира сред чистите води на Атлантическия океан край неголемия полуостров Киберон (Quiberon) в югозападната част на Бретан (Brittany). Бел-Ил ан Мер е най-големият от бретонските острови
В буквален превод името на острова звучи като Красивият остров, а то му е дадено неслучайно. Релефът на тази част от бретонска Франция е хълмист, като северозападният бряг е изграден от стръмни и назъбени скали. Мястото е известно като Кот Соваж и тук морето е особено бурно, като гледката на непрекъснато блъскащите се големи вълни е внушителна. Източното крайбрежие е по-спокойно, защото е затворено. Големи устия на реки разчленяват брега, по който са изградени няколко малки риболовни селища. Около тях плодородните земи се използват за отглеждането на различни селскостопански култури.
Най-лесният начин да се доберете до живописния Бел-Ил ан Мер е като вземете ферибота от полуостров Киберон. Той спира край град Льо Пале. Над градчето е построена цитаделата Вобан. На времето крал Анри ll разпорежда изграждането на защитното съоръжение, защото през 16 век местните монаси са били непрекъснато нападани от преминаващите пирати.
От 1761 до 1763 г. островът е под владение на англичаните, но е върнат на Франция след сключването на Парижкия мирен договор. До 60-те години на миналия век цитаделата се е използвала като затвор, но днес в нея се помещава интересен исторически музей, които проследява историята на острова през вековете.
Най-интензивният туристически сезон на Бел-Ил ан Мер е между май и септември. Повечето от посетителите на острова идват тук, защото мястото е изключително спокойно и е далеч от всякакъв градски шум. Освен това гостите могат да избират сред близо 90 красиви малки плажа, на които да се излегнат и да събират слънчев тен.