Евора
Евора е перла в историческата съкровищница на Португалия. Този град-музей, който представлява уникално архитектурно богатство се намира на 140 км на югоизток от португалската столица, а границата с Испания от тук е доста близо. Градът Евора е разположен в южната част на страната, в област Алентежу (Alentejo). Най-удобно е да посетите града, като вземете влак или автобус от Лисабон.
Разположен върху ниска хълмиста местност Евора е отличен пример за архитектурата на португалския златен век. Като причина за това е факта, че градът остава до голяма степен незасегнат (за ралика от доста други португалски селища) след голямото земетресение тук през 1755 г.
Заради ценните сгради старият град в Евора, които наброяват около 4000, е обявен за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО. В самия град се влиза през порта в мощни и вече доста стари крепостни стени.. Тук има уникална смесица на културни влияния. Усеща се мавърското, испанското, античното и средновековно минало през вековете.
Селището съществува вече 2000 г., като по времето, когато е било част от Римската империя, е носело името Либералитас Юлия. От тези далечни векове тук са успели да се съхранят внушителен акведукт и руини от римски храм. Следват векове на мавърско влиние, а през 12 столетие следва върховен период на средновековен цъфтеж за града. Тук са били седалищата на няколко португалски владетели.
От римската епоха доста интересен е императорският храм, който е най-запазеният подобен паметник на територията на страната. Той е посветен на богинята на лова Диана, а днес от него могат да се видят впечатляващите 14 коринтски колони, както и част от антаблемана.
Непосредствено срещу храма е разположена изящната готическа църква „Саъ Жоау Еванжелиста”. Тя е построена през 1485 г. След по-малко от три века тя е облагородена с уникално красиви ръчно оцветени керамични плочки, които са дело на местни грънчари.
Няма как туристическата обиколка в Евора да пропусне площада „Вашку да Гама”, както и централния площад "Праса". И тук има катедрала, кръстена „Се”, която е строена между 12 и 13 в., но порталът и аркадите й са прибавени към 14 в. През 18 в. във вътрешността й е поставен бароков олтар.
