Дворецът Топкапъ в Истанбул
Дворецът Топкапъ (Topkapi Palace) или Топканъ Сарай е един от фундаменталните за турската история палати, които са били седалище на администрацията на Османската империя. Този възхитителен дворцов комплекс е построен на нос Сералио, което е източният край на Стария Истанбул. Разположен между Златния рог и Мраморно море, от Топкапъ се открива удивителна гледка към Босфора.
Дворецът има цели три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Бабю-с Саде - главна врата, 4 двора, харем, голяма градина (Гюлхане) и други градини. Днес в него се влиза през средната порта, която отвежда към втория двор, където някога се е събирал Държавният съвет начело с Великия Везир.
Трите страни на двореца Топкапъ са заобиколени морските води. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени "Сур-и Султани". Построен на площ от 700 000 кв. м, дворецът се състои от три основни части - бирун, ендерун и харем.
Проектите на двореца Топкапъ са заимствани от двореца в Едирне, построен от бащата на Фатих султан Мехмет, Мехмет II на брега на река Тунджа. Строителството на палата започва през 1460 г. от завоевателя на Истанбул султан Мехмет II и е служил за резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в.
Фатих построява най-напред "Чиниената резиденция", а впоследствие дворецът и го нарича "Сарай-и Джедит" (нов дворец). Едва през 19 в. го наричат с името, с което е известен днес. Издигнат върху възлово византийско укрепление Топканъ е измайсторен върху камъните и колоните, останали от двореца.
Все още се пази водохранилището на византийския дворец. В градината на лалетата се намира и ваната за кръщенета, останала от византийския период. Този факт е показател за позитивното отношение на османската власт спрямо културното наследство на предшествениците си.
В библиотеката на Топканъ Сарай се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. Това огромно книжно богатство се състои от произведения не само на арабски, персийски и турски език, но и на славянски, гръцки, арменски, латински и дори унгарски език.
