Каса Лома (Casa Loma)
В Канада (Casa Loma), на никого не му е минавало през ума да построи средновековен замък, преди първите французи и англичани да акустират на северноамериканския континент. Тогава този мрачен период от европейската история вече отдавна е бил минал, но финансистът сър Хенри Мил Пеллат (Sir Henry Mill Pellatt) не успял да се примири с факта, че в родината му няма нито един подобен дворец. Затова през 1914 г. той решава да построи невероятният замък Каса Лома.
Каса Лома привлича днес хиляди туристи с невероятната си готическа фасада и с цялостния си „мечтателски” облик. Постройката в действителност е творение на изкуството, станало факт в началото на миналия век. Името му идва от испански, а в буквален превод означава „замък на хълма”. Построен на възвишение, този палат на сър Хенри се намира в Торонто и днес в него се помещава интересен музей.
Каса Лома е издигнат в продължение на три години – в периода между 1911-1914. Архитект на имението е Ил Ленъкс, който е отговорен и за дизайна на няколко други забележителности в града. До около 1925 г. то служи за дом на финансиста Пеллат, но след това, през 1937 г. е превърнат в историческа къща музей.
Преди Каса Лома да бъде издигната банкерът и архитектът Ленъкс предприели кратко пътешествие из Стария континент, за да разгледат първообрази на замъка, за който си мечтаел икономистът Пеллат. Архитектурата и детайлите по нея са изцяло негова идея, единствено изпълнението е на архитекта.
Проектът на Каса Лома бил готов през 1911, а четири години по-късно той бил готов. За построяването му били предвидени първоначално 3, 5 милиона долара, но в крайна сметка, били похарчени още толкова, зада се обзаведат тематично във възрожденски средновековен стил всичките 96 стаи. Всъщност интериорът и обзавеждането им бил по-скоро еклектичен, защото собственикът решил да ги подреди в смесен стил. В повечето от залите средновековното върви ръка за ръка с модерното.
Разбира се, като всеки себеуважаващ се замък, Каса Лома има и нужните прилежащи отделения – конюшня, винарска изба, а навсякъде подът е от дъбов паркет. На първия етаж са разположени помещенията за провеждане на тържествени мероприятия, а в по-горните днес се помещава експозиция, която разказва за живота на първоначалния собственик и жена му, както и за историята на Торонто въобще.
