Мзаб - райското кътче в сърцето на Сахара
Свикнали сме, когато говорим и слушаме за най-голямата световна пустиня Сахара да си представяме сурова земя, изпепелена от слънцето. Все пак, макар и криеща своята сурова и дива красота, Сахара си остава място, негостоприемно за човека. Има обаче сред обгорените земи няколко райски кътчета, които човек никога не би очаквал да открие именно в тази част на света.
Едно от тях е Мзаб – дълбока и тясна долина оазис, коренно различаваща се от околния пейзаж. Намираща се на 600 километра южно от прохладния средиземноморски бриз от столицата на Алжир, Мзаб е зеленото сърце на едно от най-негостоприемните места на планетата. На нейната територия съществуват пет древни града, известни под общото име Пентаполис.
Тяхната история започва от дълбока древност. Създадени са от воините на пустинята - берберите. След като тяхната държава е окончателно разгромена от арабите, много от тях се заселват в Мзаб и създават градовете Пентаполис през 11 век. Изолираният район спомага на мястото да се създаде уникална общност, пазеща порядките и традициите си до днес, а самата архитектура в тези населени места не може да се види никъде другаде по света.
Всеки един от градовете - Гхардая, Мелика, Бени Исгуен, Боу Ноура и Ел Атеуф, е обграден от цветни градини. Поради ограниченото зелено пространство къщите се построени почти една върху друга. Многобройните джамии наподобяват крепости – нещо невиждано в мюсюлманския свят. Това е направено, от една страна, за да могат жителите на градовете да следят от минаретата за идващи врагове, а от друга поради факта, че жителите на долината са последователи на течението в исляма ибади.
Всеки град има централна джамия, а всички останали сгради са построени в концентрични кръгове около нея. Гхардая е главният град и столица на Мзаб, докато Ел Атеуф е най-старото селище в региона. Бени Исгуен пък е най-загадъчният град в долината. Смята се, че мястото е свещено и дори доскоро било позволено само на жителите му да влизат в него след залез слънце. През нощта пък портите се заключвали. Днес тези правила не важат, но недокосната култура на населението по тези места успешно устоява на влиянието на външния свят.
Въпреки сътресенията в региона, хората са гостоприемни към чужденците. Те осъзнават предимствата на туризма и всеки, решил до посети това райско кътче, е добре дошъл. Тесните улички ухаят на подправки. От многобройните малки кръгли прозорчета висят многобройни цветя, а многобройни търговци предлагат на туристите различни местни специалитети.
Заради своята уникалност градовете Пентополис са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство през 1982 година.
