Абиджан

Наричат Абиджан (Abidjan) понякога Париж или Манхатън на Западна Африка. Подобно на тези два големи мегаполиса Абиджан също предлага на своите посетители и гости всички възможни удобства за една приятна почивка сред африканския колорит. В Абиджан можете да намерите както съвсем достъпни места за нощувка и забавление, така и множество луксозни хотели за настаняване и изискани заведения. В южните покрайнините на град Абиджан имате неверотната възможност да се насладите на дълъг, лазурен пясъчен плаж, заобиколен с красиви и екзотични палмови дръвчета.

Абиджан е разположен на крайбрежието на Атлантическия океан в африканската страна Кот д'Ивоар. Този град е всъщност бившата столица на страната, а понастоящем най-голямото населено място в Кот д’Ивоар. Абиджан е разположен в югоизточната част на африканската държава, в т.нар. лагуна Ебрие (Ébrié Lagoon), която е част от Гвинейския залив (Gulf of Guinea).

Абиджан е още и третият по големина град в света, в който се говори предимно френски език. В Абиджан живеят около 4 милиона души, а заедно с предградията броят на жителите нараства до значителните 5 100 000 души. Единствено бившата столица на Нигерия – Лагос (Lagos), задминава Абиджан по брой на населението.

Днес Абиджан се счита за културната столица на Западна Африка. Икономическият напредък на страната през последните години е видим в голямата урбанизация и индустриализация на Абиджан. Около брега на Абиджан има и няколко острова, с които градът е свързан посредством мостове. Абиджан е и важно морско пристанище, особено след като през 1951 година беше завършен каналът Вриди. (Vridi Canal).

Абиджан престава да бъде столица на Кот д'Ивоар през 1983 г., когато тя е преместена в град Ямусукро (Yamoussoukro), който се намира на около 200 км от Абиджан. Въпреки това бившата столица на страната продължава да бъде нейния икономически и културен център, като тук все още се намират голяма част от държавните служби и чуждите посолства в страната.

Смята се, че историята на Абиджан започва някъде около 1905 г. когато градът възниква като малко крайбрежно рибарско селище.

С появата на френските колонизатори на „Брега на слоновата кост” селището се развива и през 1934 г. Абиджан е обявен за столица. Предполага се, че името на града е дадено случайно. Когато първите колонизатори се сблъскали за първи път с местните, те попитали една местна жена за името на мястото.

Тя, разбира се, не разбрала какво й говорят французите и отговорила "T'chan m'bi djan", което значи „Аз току-що рязах листа.” Две десетилетия по-късно, след като е обявен за столица, Абиджан „прерязва лентата” на канала Вриди, който свързва града, разположен на лагуната с Атлантическия океан. След този момент Абиджан започва да се оформя като значителен търговски център и важно пристанище.

Разходката днес из Абиджан може да ви остави с противоречиви чувства. Градът се дели съвсем не условно, а направо явно на две части – централна богата и периферна бедна. Луксозната част на града е известна като Кокоду (Cocody), типични представители на бедните, мизерни покрайнини са кварталите Трейчвил (Treichville) и Маркора (Marcora).

В богатата и лъскава част на Абиджан се включва и градският център, където са разположени всички банки, офиси, бутици и супермаркети в града. Наближите ли бедните квартали веднага ще видите уличните сергии, пазари и много нощни клубове. Близо две трети от населението на Абиджан живее в бедняшките квартали. Голямата нищета и бедност в тях, липсата на отходна канализация и още доста неприятни фактори, са причина за голямото нарастване на инфектираните с ХИВ и други заразни болести.

Сред забележителностите на Абиджан са катедралата Сейнт Пол (St Paul's Cathedral), която е проектирана и издигната от Алдо Спиритом (Aldo Spiritom), както и Общинския музей на съвременното изкуство, разположен в Кокоду. В Абиджан има и национален университет, няколко технически колежа, както и национална библиотека с прилежащ към нея музей. Край Абиджан се разпростира природния парк Банко (Parc Du Banco), който обхваща 3000 хектара площ.