Аман
Аман с столицата на Хашимитско кралство Йордания (Hashemite Kingdom of Jordan) или за по-кратко само Йордания . Този колоритен град се разпростира на цели 19 хълма в северозападната част на страната. Първоначално Аман е бил изграден само на седем хълма, всеки от които се нарича Jabal, което в буквален превод значи "планина". Днес отделните райони на Аман са кръстени на съответния хълм, върхи който са разположени. Населението на йорданската столица е над два милиона и половина души. Аман е политическият, културен и търговски център на страната, като същевременно е един от най-старите постоянно обитавани градове в света.
През изминалата 2009 година община Аман отпразнува своята 100-годишнина. В хода на историята в Аман са процъфтявали и затихвали няколко велики цивилизации. Историята на града започва някъде около 8050 г пр. н.е., а за това свидетелстват археологическите останки на доста светилища, които служели за поклонение на слънцето, луната и звездите. Едва след тези ранни езически общества идва епохата на египетското властване. По това време в земите около Аман се заселва и племето Амонити, които всъщност са дали името на Аман . След египтяните селището преминава под управлението на асирийци и вавилонци.
Гърците владеят Аман около 384 г пр. н.е. По това време гръцката империя се управлява от Птолемей II Филаделфиус, който решава да издигне върху старите останки на Аман нов град. Гръцкият владетел кръщава Аман Филаделфия – в своя чест. Това име Аман носи чак до 106 г., когато градът е завладян от римляните. По-нататък непосредствената близост на двете столици – Багдад и Дамаск, оказват благоприятно влияние върху Аман . Голямо земетресение и доста пожари обаче спират златните времена за Аман и неговата територия се редуцира до едно малко село.
Новият живот за Аман започва през 1906 г., когато Османската империя стартира строежа на хиджазката железопътната линия, която свързва Дамаск и Медина. По този маршрут Аман е главна спирка, което се оказва доста благоприятно за търговските му връзки. Аман става столица на Йордания през 1921 година. Интересен факт е, че владетелят Абдуллах I нямал собствен дворец по това време, затова управлявал страната си от жп гарата, като кабинетът му се помещавал в един вагон. Значителносто разрастване на Аман по-нататък се дължи на многото бежанци от Палестина, които идват в Йордания след създаването на Израел. След войната в залива през 1901 г. в Аман пристигат и доста бежанци от източна Азия, както и иракчани.
Днес Аман е един съвременен град, в който мюсюлмани и християни живеят заедно без да произхождат значителни конфликти между тях. На 45 минути път с кола от Аман е разположено и мястото, където е кръстен Божият син в река Йордан. В западната част на града има и модерни сгради, като старият Сук (колоритен традиционен пазар)е разполижен в центъра на Аман . В търговския център на града наред с историческите паметници, които „говорят” за великото минало на йорданската столица, се нижат една след друга ултра-модерни сгради, хотели, добри ресторанти, художествени галерии и бутици, кафенета и занаятчийски цехове.
