Пещерата Бачо Киро
Пещерата Бачо Киро е една от най-интересните и атрактивни пещери на територията на България. Бачо Киро е първата пещера, която е благоустроена и приспособена за туристически посещения от жителите на местното балканско градче Дряново още през далечната 1938 година. Оттогава насам Пещерата Бачо Киро се радва на широка популярност сред любителите на природните красоти, защото самата тя е такава. Бачо Киро е включена в списъка със стоте национални туристически обекта на България. Първоначалното й име е Малката пещера, а в последствие е преименувана на името на големия български деец за свободата на страната ни по време на Априлското въстание – Бачо Киро. Смята се, че по време на османското робство никой не смеел да влезе в пещерата Бачо Киро, защото се смятало, че тя е обитавана от тъмни сили, излизащи от земните недра, лоши духове, змейове и чудовища.
Пещерата Бачо Киро е разположена непосредствено до живописния Дряновски манастир, като се е сформирала по отвесните варовикови скали между каньоните на реките Андъка и Дряновска река. Самият Дряновски манастир е в западна посока от Пещерата Бачо Киро, като стои на отсрещния бряг до хижа Бачо Киро. Пешеходният маршрут между двата популярни туристически обекта в България е само около 15 мин. Бачо Киро е и съвсем близо до водната пещера Андъка, известна още като Голямата пещера, която е разположена също западно от Бачо Киро. В тази красива и спокойна природна местност се намира и манастира „Свети Архангел Михаил”.
Пещерата Бачо Киро стои на 350 метра надморска височина, като цялата й дължина достига 3500 метра. Най-вероятно пещерата е образувана от речните води. Постоянната й температура 13 градуса, а влажността й е 95%. Във вътрешността й има невероятно много красиви и интригуващи скални образувания, сред които може да познаете образите на риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, както и още много други. Особено интересно за посетителите преминаването през една дупка в стената. Известно още като „Чистилището” за това място в Пещерата Бачо Киро се вярва, че пречиства от греховете.
В самата пещера се влиза през доста нисък вход, който води към голямо преддверие, достигащо до 20 метра височина. Именно преддверието е най-добре проучено и разработено от археолозите, като тук са открити доста оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния и късния Палеолит. За първи път пещерни изследователи влизат в Бачо Киро през 1890 г., когато проф. Юричин достига до 143 метър на пещерата.
Една голяма археологическа група от Великобритания работи тук през 1937 г. От 1971 до 1976 г. българо-полска експедиция провежда големи археологически разкопки в началните части на Бачо Киро. Благодарение на тяхната работа са открити артефакти, датиращи от 40-70 хиляди г. преди н.е. – остриета, ножове, оръдия на труда, изработени от кости, които са от епохата на средния и късния палеолит. За наличието на хора тук говорят откритите следи от жилища и огнища.
След преддверието следва наниз от големи и малки зали, галерии, които са обсипани с безброй красиви скални форми и образувания. Многото причудливи сталактити, сталагмити, сталактони, колони и завеси включват варовиковите форми, които можете да видите в Бачо Киро. Пещерата е напълно оборудвана с ново и добро осветление, което дава възможност на посетителите да разгледат по-добре интересните форми на пещерата Бачо Киро.
