Самуилова крепост

Самуилова крепост е една от най-важните средновековни крепости, запазили се до ден днешен по българските земи. Самуиловата крепост е с огромно историческо значение, най-вече заради ключовите събития и повратни точки за историята на България, които произхождат в земите около нея. Самуиловата крепост днес е емблема на историческото величие на някогашната българска държава, но едновременно с това тя е и спомен за една велика трагедия, която се случва тук през 1014 г.

Самуиловата крепост се извисява на висок хълм на десния бряг на река Струмешница. Tq e разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Самуиловата крепост се намира само на пет километра от село Ключ. Тази историческа светиня доминира над околните земи на около 20 км. в югозападна посока от Петрич и само на 4 км. от българската границата с Македония. Самуиловата крепост е включена в рамките на Националният парк-музей “Самуилова крепост”.

Смята се, че Самуиловата крепост най-вероятно е издигната в периода 1009-1013 година по време на управлението на цар Самуил, като е била част от мащабна фортификационна система, която българският владетел предприема тогава за защита на териториите си от византийските войски. Крепостта е построена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище.

Крепостта, която цар Самуил издига върху хълма край село Ключ, е с подсигурена защита от три вала и два рова, които са концентрично разположени около Самуиловата крепост. Първият вътрешен вал има сложна конструкция, като ядрото му е от камъни и пръст, подплътено със скара от дървени греди. Някога гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, а за спойка на каменния материал е била използвана обикновена кал.

За стабилната дефанзивна структура на Самуиловата крепост говорят откритите правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула върху най-високата част на хълма. Кулата е била свързана чрез конструкция с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си.

Разбира се, мястото, където е издигната Самуиловата крепост не е избрано случайно. От високия хълм край Ключ има видимост и възможност за контрол и бърза реакция при евентуална заплаха от който и да е край на цялата клисура. Тук е бил команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система.

Печално за българската история се оказва случилото се край Самуиловата крепост през 1014 г. Тогава тук се разиграва една от най-големите трагедии в историята на българската държава.

Сражението между българи и византийци приключва с победа на византийците. При битката император Василий ІІ, наречен още Българоубиец, разгромява българската войска, предвождана от цар Самуил. Освен, че има абсолютна победа, византийският император взема в плен оживелите български войници. Според тогавашната християнската доктрина пленени християни трябва да бъдат освободени след края на войната. Василий ІІ Българоубиец потъпкал това военно правило и ослепил пленената българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач. Цели 14 хиляди български войници били осакатени. Самият цар Самуил успял да се спаси.

През 1982 г. е открит и самият Национален парк-музей "Самуилова крепост". Самуилова крепост и нейните осем километра укрепителни съоръжения са част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Днес желаещите да посетят Самуиловата крепост могат да го направят всеки ден от 8.15 ди 16.00 часа, като почивните дни са в неделя и понеделник.

Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.