Преображенски манастир
Преображенският манастир е уникален и красив религиозен комплекс. Уникален е предимно с това, че когато са полагани основите на обителта, в строежа вземат участие едни от най-видните български възрожденски майстори - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето, които са дали много безценни творения на българската култура и архитектура.
Преображенският манастир е разположен в изключително живописна местност сред скалите над река Янтра, само на 6 км от Велико Търново и на около 10 км. от античната крепост Царевец. Преображенския манастир е застанал в подножието на отвесните скали от лявата страна на реката, по пътя от Велико Търново за Русе.
В момента Преображенският манастир е действащ мъжки манастир. През 2003 г. Фондация „Интелектуални проекти” започна реставрацията на църквата в Преображенският манастир, поради факта, че тя е един от ценните паметници на архитектурата и изкуството в България. През тази година е предприета цялостна реставрация на украсата на храма. Този ремонт на Преображенския манастир беше наложен най-вече от това, че през последните години на 20 век, източната част на манастира, беше разрушена от свлачище. То застраши и централната манастирска църква Преображение Господне, като основната пукнатина бе в непосредствена близост до нея. Свлачището предизвиква и откъсването на каменни блокове от скалния венец.
Историята на Преображенският манастир започва през през 14-ти век, когато е основан. От този средновековен период няма днес запазени постройки, като сегашните сгради в Преображенския манастир са издигнати предимно през 19 век, когато е построена и Съборната църква “Свето Преображение”.
Според други исторически извори Преображенският манастир е изграден през 11 век , като бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора Атон. В библиотеката на Ватопедския манастир в Света Гора Атон се пазят важни документи за Преображенският манастир.
След като византийския император го подарява на българската църква, Царица Теодора - Сара, която е втората жена на цар Иван Александър, заедно със сина й цар Иван Шишман стават ктитори и покровители на Преображенския манастир. По тяхно име обителта е известна още и като Сарин или Шишманов манастир. По същото време Преображенският манастир е обявен от цар Иван Александър за царски, като остава единствен по рода си в България и до ден днешен.
Строежът съборната църква “Свето Преображение” е започнат от майстор Димитър Софиянлията и е напълно завършена от майстор Кольо Фичето през 1834 г. В действителност архитектурата на Преображенския манастир няма аналог сред останалите манастири из българските земи. Композицията на иконостаса в църквата също е дело на Кольо Фичето и тревненски майстори. Иконостасът е щедро и красиво декориран, позлатен и полихромиран.
Големите царски икони са изписани от Захари Зограф, а самата икона на дяконската двер изписана през 1823 г. и е на тревненският майстор - Симеон Цонюв. Като цяло изрисуването на църквата “Свето Преображение” в Преображенския манастир е дело на Захари Зограф, за което свидетелства ктиторският надпис и договорът на зографа с манастирската управа. В по-гoлямата си част тези прелестни рисунки на големия български майстор са успели да се запазят и днес.
