Боженци

Село Боженци е едно от местата в България, които носят неподправения дух на българкската история, бит, култура и традиции. Това село има зад гърба си вече повече от шест вековна история, която продължава да се пише и днес. Боженци се слави с приятния полъх на Балкана, с прохладно лято и хубава зима. Не случайно по тези земи преди векове се е сформирало селище, което до ден днешен си остава едно от най-българските и най-живописни селища, които България има.

Село Боженци е разположено в района на Габрово. То се намира в средната част на Стара планина, наричана още Балкана, като лежи на 15 километра на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход. От Боженци до град Трявна разстоянието е 8 километра. От столицата София до Боженци са около 201 километра, от селото до морската столица Варна разстоянието е 255 км.

Историята на село Боженци започва след турското нашествие в Търново в края на 16 век, но тези земи са били населени от незапомнени времена. Предполага се, че Боженци е изградено от бягащите от поробителите граждани на българската столица, които търсят в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана убежище. Между тях била и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище земите, където в момента е село Боженците.

Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката Божана започват да се занимават с търговия и с течение на времето селото се разраства. През Възраждането, към средата на 18 в Боженци става важен кръстопът за търговците. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед.

По хълмовете, които ограждат Боженци от север, североизток и изток, са установени следи от стар римски път.

От това, че преминава отвъд Балкана, може да се съди, че по него е имало оживено движение. На юг от селото се издига могила, която тукашните наричат Манастиря. Предполага се, че там е била построена една от тези римски станции, които били разполагани на всеки 50 км и които служели за места за почивка на пътниците и животните. Освен това в тях се извършвали религиозни обреди. Предполага се, че около станцията, наричана на латински “мансия”, са се заселвали търговци, за да създават или развиват още повече търговията си.

На това място са се извършвали множество религиозните обреди и станало известно като „Боже място”, откъдето навярно произлиза и името на селото – Боженци. Днес в района на стария римски път край Боженци е изградена екопътека, която позволява на туристите в района да видят максимума от красотата му. Пътят започва над селоБоженци и е дълъг около 8 км. От създаването на Боженци до сега той се ползва като пряк път до град Габрово. През вековете той винаги е бил добре поддържан.

Село Боженци с неговите живописни къщи е изградено по склоновете на подковообразна котловина, отворена откъм северозапад, около един център, което е типични предимно за планинските райони на България. Склоновете се спускат към най-ниската част на селището, където на пътя, водещ към Габрово, е оформен неговият централен площад. През него тече непълноводна малка река Божанка. Селото е разделено на махали, които се наричат според имената на няколко големи рода: махала „Дрянковци“, „Чакалска“, махала „Сирените“, „Лажовска“ махала, „Червенашка“ махала „Зареда“, която преданието сочи като най-старата в селото и др.

Днес село Боженци е превърнато в архитектурно исторически резерват, а като такъв съществува от 1964 г. Боженци е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство, а за да видят неговата уникална автентична архитектура тук пристигат годишно повече от 25 000 души.

Сред главните забележителности на селото е трикорабната базилика „Пророк Илия”, която е истинско майсторство на възрожденската архитектура. Тази църква е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария, което по време на робството е строго забранено.

Боженци е и сред 100 национални туристически обекта по списъка на Българския туристически съюз.