Тимбукту

Тимбукту (Timbuktu) или Тамбукту е град в западноафриканската държава Мали, на южния край на Сахара и на около 13 км на север от река Нигер. Според някои източници голямата африканска река достига Тимбукту, но истината е, че градът се намира на доста километри северно от реката. Той е един от 8-те административни района в Мали, а населението му е около 32 000 жители.

Тимбукту е обявен за застрашен град заради разрушителното влияние на пустинните вятърни бури. От 1988 година той е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО, като Световната организация финансира специална програма за съхранението на архитектурни паметници.

В Европа Тимбукту винаги е бил синоним на далечна земя, потънала в истории за богатства и тайни. Според една легенда от Средновековието император Манса Муса тръгнал на поклонение към Мека с хиляди хора от Тимбукту през Кайро през 1324 г. Той преминал през Кайро и искал да посети султана, за да му дари несметни богатства. Оттогава се носи легендата за огромното златно съкровище на Тимбукту.

Тимбукту възниква като номадско селище още през 10 век, защото от тук преминавала керваните на сахарският път на злато, слонова кост, роби и сол. Някои от тях прииждали по суша, а други пристигали с лодки по река Нигер. Предполага се, че Тимбукту носи името на девойка от племето Туарег, но има още няколко хипотези за произхода на името. В превод Тимбукту означава "кладенецът на Букту".

В хода на историята Тимбукту е важно транспортно кръстовище – от тук преминавали пътищата на керваните, свързващи Западна Африка с търговци от цяла Северна Африкаи оттам с Европа. Средновековният Тимбукту има огромно значение не само за развитието и разпространението на ислямска вяра, но оказва ефект и върху световната цивилизация. През 14 век Тимбукту е голям книжовен център, където са се преписвали и писали голям брой книги. Век по-късно тук е изграден ислямски университет, в който освен Корана са изучавани и редица светски дисциплини.

Според историческите текстове този университет в Тимбукту обучавал над 20 000 студенти накуп, а учебната база се помещавала в 180 медресета. В университетската библиотека се съхранявали голямо количество ценни ръкописи, които днес са пръснати по всички краища на света – една част е в Мали, друга в музеи на африканските държави, както и в много други държави по света.

Историите за небивалите богатства на Тимбукту привличат през 15-16 век доста европейски изследователи, които отбелязват в хрониките си, че кралят на Тимбукту е невероятно богат. Разполагал с хиляди конници, сгради, в града му имало лекари, съдии, свещеници доста други образовани хора. Всички те живеели изцяло на разноските на краля. Пак според хрониките около 1450 година над 100 000 души живеят в Тимбукту, като една значителна част от тях са образовани на високо ниво.

Към края на 16 век идва края на величието на Тимбукту. Историческото селище е завладяно от войската на Мароко, а интелигенцията му е обвинена в нелоялност към краля, избита или пратена на заточение. Това се случва около 1593 г., а след това различни други племена напарад и разграбват града, в резултат на което Тимбукту запада. В началото на 19 век французите обявяват награда за смелчагата, който ще стигне до тайнствения „златен град” и ще се завърне с информация за него.

Първият опит е безуспешен, като доброволецът е убит. Вторият обаче, в лицето на Рене Кайле бележи успех. Французинът, преоблечен като мюсюлманин достига до Тимбукту, но вместо златни палати открива беднотия и малки глинени къщи. През 1894 г. селището е превзето от французите, а от 1960 г. става част от независимата република Мали.

Днес Тимбукту пази легендите за своето отминало надмощие, което го прави апетитна дестинация за много туристи. Говори се, че уникалната архитектура на града е вдъхновила великия архитект Антонио Гауди (Antoni Gaudí), проектант на прословутата Саграда Фамилия в Барселона.

Сред основните забележителности на Тимбукту са джамията Джингуеребер (Djinguereber Mosque), построена през 1327 година от Ел Сахели (El Saheli), джамията Санкор (Sankore Mosque), известна днес и като университета Санкор (Sankore University), построена в началото на 15 век. Интересни са още и джамията Сиди Яхя (Sidi Yahya), издигната през 1441 г. от Мохамед Надах (Mohamed Naddah), както и терасовидните градини на Тимбукту, Водната кула и Градския музей.