Замъкът Айтън

03.10.2012

Замъкът Айтън (Ayton) е разкошна постройка от червен пясъчник, която се намира на изток от Айтън. Сградата е построена през 1848 година за Уилям Мичъл-Инс (William Mitchell-Innes) по планове на известния по онова време архитект Джеймс Гилеспи-Греъм (James Gillespie-Graham). Допълнителни разширения са направени по-късно от архитектите Дейвид Брус (David Bryce) и Джеймс Мейтлънд (James Maitland).

Сред тези разширения и допълнения са Билярдната стая, както и разширението на съвременната всекидневна, направени през периода от 1860 до 1867 година. След смъртта на владетеля на замъка той бил наследен от сина му Александър (Alexander). След неговата смърт замъкът бил продаден на Хенри Лидъл (Henry Liddell), макар за известно време да е изпълнявал функциите на девическо училище.

Замъкът Айтън

Смята се, че замъкът Айтън е издигнат върху останки от средновековна крепост. Той се издига на север от река Деруънт (Derwent). На мястото, където се намира днес замъкът Айтън, е имало средновековна кула, която е изпълнявала функциите на жилище. До кулата е имало голям гълъбарник. Той, както и много допълнителни постройки към крепостта са били разрушени през петнадесети век. Кулата е оцеляла до късните години на седемнадесети век, след което е била разрушена от войните и времето.

Трапезарията на замъка има гигантски прозорец, който гледа към долината Ай (Eye), и е украсена със сребърни трофеи, африкански статуетки, старинни огледала и с камина. Интересното на камината е, че това не е оригиналната камина на замъка. Оригиналът бил продаден на известния американски писател Марк Твен (Mark Twain), който се влюбил в нея веднага, щом я видял. Днес оригиналът на тази камина се намира в музея на Марк Твен в Хартфорд (Нartford).

Днес замъкът Айтън е собственост на вдовицата на сина на Хенри Лидъл – лейди Кристин де ла Рю (Christine de la Rue), която е на повече от седемдесет години. Аристократката смята, че замъкът трябва да бъде превърнат в хотел и го е обявила за продажба. Съпругът на лейди Кристин – Дейвид Лидъл-Грейнджър (David Liddell-Grainger), и двамата им синове са погребани в семейна гробница в парка на замъка.

За да привлече повече купувачи, лейди Кристин е твърдо решена да премести тленните останки на най-близките си хора с цел да продаде по-бързо скъпия имот, който бе обявен за продажба срещу три милиона лири. След като купувачи не се намериха, замъкът се продава вече на цена от 2.2 милиона лири.

В замъка Айтън има разкошна голяма зала, по-малки зали, галерия, всекидневна, огромна трапезария, пълна с ценни книги библиотека. Освен това замъкът може да се похвали с изящен будоар, където владетелките на тази прекрасна сграда са потъвали в разкош през вековете. Замъкът притежава също така допълнителна трапезария, кухня, където се е поднасяла закуска на господарското семейство, билярдна стая, служебни помещения и цели седемнадесет спални. В замъка има девет бани. Заедно със замъка върви и имение от шест хиляди акра.

Лейди Кристин притежава замъка заедно със сина си Хенри (Henry). Идеята на аристократката да продаде замъка скандализира представителите на висшето общество и най-вече децата на съпруга й от първия му брак. Лейди Кристин обаче е свикнала със скандалите, тъй като става известна именно с тях.

На 22 години тя се омъжва за сър Ерик де ла Рю (Eric de la Rue), който е с 36 години по-възрастен от нея. Тя започва любовна авантюра с най-добрия му приятел – Дейвид Лидъл-Грейнджър. След като сър Ерик се разболява, тя го премества в замъка на Дейвид, където той живее до смъртта си. След това аристократката се омъжва повторно – този път за владетеля на замъка Айтън.

4
Общо 3 гласували
5 1
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати