Олимпия

Руините на древна Олимпия са едни от най-важните старини на Гърция. Главното им значение днес е като едно от най-големите Светилища на Зевс в Древна Гърция. Олимпия се намира в Западната част на страната, в област Елис или Елида (Elis), на самия западен бряг на Пелопонес (Pelloponnes).

Тези древни руини се състоят от две части – по-долната е самият град Олимпия (Olympia), а по-нагоре започват Олимпийските полета, където са се провеждали традиционните и до днес Олимпийски игри. Олимпия започва като малка гора, където е и самото светилище на Зевс. Тази област е разположена при реките Алфей (Alfios) и нейния приток Кладеон (Kladeos).

В Олимпия са се провеждали Олимпийските игри на древността. Намира се в Елида, в северозападната част на Пелопонес, Древна Гърция. Олимпия е разположена в долината между река Алфей (Alfios) и нейния приток Кладеон. В непосредствена близост до древна Олимпия се намира и модерният град, който носи същото име и има около 11 000 население.

Олимпийските игри започват през 8 век пр.н.е. Те са стартирали като знак за примирие между трима владетели. Започнали през от 776 пр.н.е. Олимпийските игри се провеждали до 393 пр.н.е. на всеки четири години по време на пълнолуние след лятната реколта. В онези далечни векове игрите са преминавали под строги правила.

В тях са могли да участват само най-отбраните мъже. Всеки победител е бил овенчаван с лавров венец от маслиново дърво, което растяло до храма на Зевс. Строги наказания, дори и смърт грозяли всяка жена, опитала се дори да надникне на олимпийската състезателна арена. Игрите били забранена територия за жените.

Състезателите издигали своите палатки около олимпийското градче. Там се настанявали и всички гости - зрители на тези игри - поети, които възпявали героите; писатели, които описвали победните игри; художници - които рисували тези игри; философи - които изнасяли ораторски речи през публиката на тези игри.

Цели 1000 години славата на Олимпия се носи – градът бил изключително богат, притежавал множество ценности, златни предмет, оръдия, доспехи, бойно снаражение, но всичко това било разграбено след вражески нашествия през 395 година. Всички храмове били разграбени и унищожени от гетите и готите. Между 425 -580 година на Балканите се разразили страшни земетресения, които разрушили голяма част от Олимпийското селище.

През 1838 година немският учен Ернст Курциус се заинтригувал от Олимпия и сключил договор с гръцката държава за провеждането на разкопки там. Той бил задължен да остави в страната всички оригинални предмети, а можел да отнесе само тези, които не били с национално значение.

Археологическите разкопки започват през 1875 година и приключват 12 години по-късно, когато е открит и Олимпийският музей. Светилището на Зевс е построено през 5 век пр.н.е. Тази конструкция с нейните размери, мащаби и украса нямала равна в цяла Олимпия. В храма някога се е намирала статуята на Зевс, която днес не съществува, но се е считала за едно от седемте чудеса на античния свят.

Статуята на Зевс в Олимпия е изваяна от Phidias от слонова кост и позлатен бронз, като се е извисявала на 12 метра височина. Храмът на Зевс се счита за един от най-големите храмове в Гърция – достига 64 метра дължина и 28 метра ширина.