Микена

Микена (Mykene) е столицата на легендарното за гръцката история Микенско царство. Днес Микена представлява археологично селище в Гърция намиращо се на около 90 км. югозападно от столицата Атина, на североизток от Пелопонес. Цитаделата издигната от камъни е легендарната столица на Агамемнон, а микенската цивилизация процъфтява по време на бронзовата епоха. От 1999 година руините на Микена са включени в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Всъщност Микенското царство е първата гръцка цивилизация, заместваща критско-минойската. Тя доминира по военна мощ около 400 г. над голяма част от южна Гърция. Териториите на Микена се разпростирали по източното Средиземноморие. Реално Микенската цивилизация е тази, която полага основите на класическата гръцка култура и е определила насоките на нейното развитие. Това е и причината периодът от около 1600 пр.н.е. до 1100 пр.н.е. да се нарича микейски период.

Микена е разкрита през 1866 г. от Хайнрих Шлиман, който извършва разкопки тук, уповавайки се на Омир. Той открива в Микена огромно количество злато. През 1939 г. американският учен Чарлз Блетчън по документи открива Пилос. В 1950 г. англичанинът Алън Уейнс и съдружниците му доразкопават Микена.

В резултат на всички разкопки са открити множество таблички с непозната писменост и език. Майкъл Вентрис е този, който разшифрова текстовете, базирайки се на консервативния диалект – аркадо-кипърския. Той дешифрира 65 от познатите тогава 90 символа.

След смъртта му през 1955 г. делото му е продължено и публикувано от Чедрик. Оттогава до ден днешен продължава откриването и дешифрирането на все нови и нови символи и превеждането на текстове на таблиците.

В Микена са открити фрагменти от глинени съдове, датирани отпреди 3500 пр.н.е., от времето на неолита, останки от периода 2100 пр.н.е. до 1700 пр.н.е от ранната бронзова епоха. От средната бронзова епоха (1800 - 1700 пр.н.е.) са датирани първите открити гробове и погребални шахти. Откритите от Шлиман шахтови гробници от тъй наречения гробищен кръг А, които са общо 6 на брой, са много богати на предмети на лукса и се датират от 16 век пр. н.е.

Целият социално-икономически живот в Микена е бил подчинен на войната. Изобилието и разкошът се дължали единствено на плячката от войни или пиратство. Всичко това води до доминацията на Микена над целия Егейски свят. Акрополът в Микена е с ясна триъгълна форма. На преден план в ляво е главният вход – т.нар.

Лъвската врата с мощните крепостни стени. Над нея има два лъва, символи на богинята-защитничка на града. Ако човек се изкачи над кралската крепост, ще видите колко непревземаема е била тя преди хиляди години. Акрополът или „високият град“ на Микена е създаден в ранния 15 век пр.н.е., а около 1350 пр.н.е. той и околните стени биват възстановени в „циклопски стил“.

Според легендите, строежите са дело на циклопи, поради големите размери на каменните блокове, от който са изградени. Навярно най-интересна в Микена си остава предполагаемата гробница на крал Агамемнон. Тя се намира точно до цитаделата - внушителна каменна постройка с височина почти 15 метра.

Двата най-големи града на микенското царство са Микена и Тиринт. Те са възпяти и обезсмъртени в епичните поеми на Омир - Илиада и Одисея, а самата Микена е описана като царството на Агамемнон. Днес повечето хора идват да видят руините на Микена поради една причина – да се докоснат до мястото, където започва една легендарна и епична война в името на жена – Елена Троянска или Хубавата Елена.