Сорбоната

Сорбоната (Sorbonne) е редица университети във Франция, разположени в Париж. Тук се намират висши учебни заведения като университетът Пантеон-Сорбона (Panthéon-Sorbonne), Нов университет Сорбона (Sorbonne Nouvelle University), Парижки университет на Декарт (Paris Descartes University).

Сорбоната е един от най-големите университетски центрове в света. Историята на Сорбоната започва преди дванадесети век, но през 1215 година се сформира Парижкият университет, когато няколко църковни школи се обединяват и така формират един от първите университети в Европа.

Първоначално университетът имал четири факултета – по медицина, теология, каноническо право и свободни изкуства. През тринадесети век той е един от най-големите университети в Европа. След стачката от 1229-1231 година университетът получава правото на местна автономия, като се подчинява единствено на папата.

През 1257 година теологът Робер де Сорбон (Robert de Sorbon), духовник на крал Луи Девети (Louis IX), известен като Светеца, основава в Париж богословски колеж за деца от бедни семейства. Първоначално колежът е предназначен за шестнадесет учащи, като трябвало да има по четири деца от всяка от нациите, имаща най-много представители сред парижките студенти. Това били французите, германците, англичаните и италианците.

Скоро обаче била получена възможност да се поемат тридесет и шест учащи се. След по-малко от петдесет години известността на този колеж затъмнила славата на много богословски учебни заведения в Европа.

През 1554 година колежът бил наречен Сорбона в чест на основателя му и той се обединил с теологическия факултет на Парижкия университет. Теологията се изучавала тук в продължение на десет години, а последният изпит представлявал следното: от шест часа сутринта до шест часа вечерта студентите се подлагали на въпроси от двадесет изпитващи, които се сменяли на всеки половин час.

Студентите нямали право на почивка и за всичките дванадесет часа на изпита нямали право нито да пият, нито да се хранят. Този, който успявал да издържи изпита, получавал титлата доктор на Сорбоната (docteur en Sorbonne) и получавал специална черна шапка. Репутацията на Сорбоната нараснала толкова, че скоро ръководителите й заявили, че титлата доктор ще бъде давана само на един от членовете на всеки един от монашеските ордени. През седемнадесети век наименованието Сорбона се разпространило върху целия Парижки университет.

Сорбоната пазела догмите и била ревностна последователка на суеверията на средните векове. Когато Жана Д’Арк (Joan of Arc) попаднала в ръцете на англичаните и била обвинена в заговор с дявола, Сорбоната изпратила похвали за дълбокомислието и проницателността на следователя херцог Бедфърд (Bedford). Когато Жанна била изгорена на кладата, в Сорбоната бил отслужен благодарствен молебен.

По време на Реформацията Сорбоната представлявала умерено крило на европейския католицизъм. В Сорбоната се отпечатвали не само свещени книги, но също така латински и италиански автори. Книгопечатането се появява във Франция през 1469 година под покровителството на Сорбоната.

Преди иезуитският орден да бъде официално допуснат във Франция, парижкият парламент се обърнал за съвет към Сорбоната. Но Сорбонистите изразили писмено негативното си мнение за иезуитите. Папата заповядал публично да бъде изгорено писмото на Сорбонистите. През 1542 година Сорбоната издействала от парламента правото да съставя спицъци на книги, които трябва да бъдат забранени. Такива списъци са публикувани през 1544, 1547, 1551 и 1656 година.

През осемнадесети век Сорбоната е богата институция. Тя престава да съществува като богословска школа през 1790 година. През 1808 година сградите й със заповед на Наполеон са предадени на парижкия университет. През 1972 година Сорбоната е реорганизирана в тринадесет университети. Четири от тях се намират в историческите сгради на Сорбоната, останалите са в други квартали на Париж и в предградията му.