Аликанте
Аликанте (Alicante) е испански град и столица на едноименната провинция Аликанте. Градът е с население от около 335 хил. човека. Аликанте е едно от най-важните средиземноморски пристанища.
Територията, на която днес е разположен град Аликанте, е била обитавана от хорар преди седем хиляди години. През 1000 година преди новата ера финикийски търговци започват да пристигат на източния бряг на Испания, като основават малки пристанищни пунктове. Те обучават местните иберийски (Iberian) племена на грънчарство и на азбуката. През трети век преди новата ера войските на Картаген и Рим се опитват да нахлуят и да завземат контрола на Иберийския полуостров.
Тогава е установено укрепено селище. Въпреки че картагенците завладяват голяма част от земята около Аликанте, римляните в крайна сметка властват дълго време над испанската територия.
Маврите управляват южната и източната част на Испания до единадесети век. През 1246 година градът е превзет от кастилския (Castilian ) крал Алфонсо Десети (Alfonso X), но бързо става част от Кралство Валенсия (Valencia ). Градът придобива статут на кралско селище и е представен във валенсианския парламент.
Аликанте се превръща в основен търговски пункт за износ на вино, зехтин, ориз, портокали и вълна. В началото на осемнадесети век, след войната за испанското наследство, Аликанте влиза в период на дълъг упадък. Благодарение на риболовната индустрия и селскостопанската продукция градът преодолява кризата през осемнадесети и деветнадесети век. Износът на много продукти се увеличава, особено през Първата световна война.
В началото на двадесети век Аликанте преживява нов период на разцвет. Политическите вълнения в края на двадесетте години на двадесети век довеждат до победата на републиканците, както и до абдикацията на крал Алфонсо Тринадесети (Alphonso XIII). Испанската гражданска война избухва през 1936 година и Аликанте е последният град, който остава верен на републиканското правителство, преди да бъде превзет от войските на диктатора Франко (Franco) през 1939 година. При бомбардировките над града загиват над триста жители на града.
Годините под диктатурата на Франко са трудни за Аликанте. Въпреки това в средата на двадесети век градът започва да се трансформира от индустриален и селскостопански център в туристическа дестинация. Мекият климат и красивите плажове привличат все повече туристи. Започва бум в строителството на хотели и заведения, което отприщва много нови работни места.
След смъртта на Франко Аликанте започва да процъфтява като туристически град. Сред най-забележителните сгради в града е замъкът на Санта Барбара (St. Barbara), който е разположен високо над града.
Крайбрежната алея, известна като Експланада де Еспаня (Explanada де España), е цялата в палмови дървета, и е застлана с над шест милиона мраморни плочки. Тя е смятана за една от най-прекрасните алеи в цялата страна. Туристите никога не пропускат разходка по експланадата.
Паркът Лерета (L'Ereta) е разположен в подножието на планината Бенакантил (Benacantil), по пътя към замъка Санта Барбара. Паркът Ел Палмерал (El Palmeral) е един от любимите паркове на туристите, а също така и на жителите на Аликанте.
Базиликата Санта Мария (Santa Maria) e построена през четиринадесети век на място, където преди това се е издигала главната джамия на града. Сградата е достроена в стил рококо и барок през осемнадесети век.
Дворецът Гравина (Gravina), построен през 1808 година, днес е приютил музея на изящните изкуства. В града има много музеи. Най-важният фестивал в града е този на огньовете на Свети Йоан (Fogueres de Sant Joan), и се извършва по време на лятното слънцестоене. Фестивалът включва седем нощи, изпълнени с фойерверки.
