Дворецът на дожите във Венеция
Дворецът на дожите (Doge's Palace), известен и с италианското си име Палацо Дукале (Palazzo Ducale) се намира във Венеция (Venice). Той е изпълнявал векове наред ролята на седалище на правителството на Венеция. Тя е била дом на дожа – владетеля на Венеция, а също така и място, където са се намирали съдът, гражданската администрация и градският затвор. Дожът бил владетел, който управлявал до своята смърт.
Дворецът на дожите се смята за едно от най-значителните архитектурни постижения на Венеция. Строителството на разкошната сграда било започнато през 1301 година и продължило до края на шестнадесети век, като по този начин обхванало целия период на разцвет на Венецианската република. Историята на двореца на дожите започва, когато през девети век бил построен първият дворец във византийски стил.
Той претърпял редица пожари и през дванадесети век бил преустроен. През 1301 година, когато властта на аристокрацията окончателно укрепнала, византийският дворец се сторил скучен на представителите на властта и започнал строежът на нов дворец в готически стил. Старата сграда била изоставена и тя бързо се превърнала в руини.
Дворецът на дожите е известен като змия, която се хапе по опашката, тъй като по време на строителството той малко по-малко завземал територията на стария византийски дворец. Сградата е много красива и изящна. Тя станала много красива през петнадесети век, когато била украсена с елементи в ренесансов стил, които са се запазили и до днес. Дворецът на дожовете бил строен с помощта на известния през петнадесети век италиански архитект и скулптор Филипо Календарио (Filippo Calendario).
Най-красивата зала на двореца е залата на Великия Съвет, която е украсена с фриз от картини, изобразяващи първите седемдесет и шест дожа. Липсва само Марино Фалиеро (Marino Faliero). Той бил петдесет и петият дож и през 1355 година подготвил държавен преврат, за да бъде обявен за принц. Дожът бил признат за виновен и обезглавен, след което бил осъден посмъртно на абсолютна забрава.
Затова всички следи от съществуването му били заличени. На мястото на картината, където трябва да е изобразен този дож, има само черен воал. Залата на Великия съвет била построена към основната сграда през четиринадесети век и се извисява на височината на двореца. Прозорците на залата не са симетрични, това е решение на архитекта, тъй като имало нужда от нарушаване на симетрията, за да прониква светлина на определени места. Така красивите картини можели да се видят добре на естествена светлина.
Един от най-сериозните актове на вандализъм, извършени от Наполеон (Napoleon) във Венеция, е разрушаването на легендарните скулптури на Фоскари (Foscari). След това на тяхно място били поставени реплики.
Дворецът на дожите бил наистина впечатляваща сграда, след като бил завършен. Огромни стени от бял варовик и розов мрамор, били допълнени с портици, лоджии и много красиви балкони. Дворецът на дожите е изключителен пример за венецианска готическа архитектура.
Ъгловите колони на долната аркада на двореца не са много високи заради обемния капител, върху който са разположени скулптурни групи. Те изобразяват три библейски сюжета за човешката слабост – съдът на Соломон (Solomon), пиянството на Ной (Noah) и Адам (Adam) и Ева (Eve) с архангел Гавраил (Gabriel).
Над тях се издигат по-тънки и високи колони с по-малки капители, а над тях има ангели. Преди време пред двореца нямало широка крайбрежна улица, затова така наречената Хартиена порта (Porta della Carta) е построена до базиликата на Сан Марко (San Marco). Хартиената порта дължи името си на факта, че пред нея дълги години седяли писари, които срещу заплащане пишели молби, жалби и писма. Портата е украсена богато, над нея се издига Сан Марко с лъв.
Украсата на двореца е сложна и впечатляваща. Тридесет и шестте капитела на долната колонада са украсени с животни, цветя и символи на различните месеци в годината.
