Мост на въздишките във Венеция

Мостът на въздишките (Bridge of Sighs), известен сред италианците като Понте дей Соспири (Ponte dei Sospiri) представлява каменна арка, която е една от най-големите забележителности в цяла Венеция (Venice). Мостът е създаден през 1602 година от Антонио Контино (Antoniо Contino). Били необходими две години, за да бъде построен мостът.

Мостът на въздишките минава над Дворцовия канал, известен като Рио ди Палацо (Rio di Palazzo). Мостът на въздишките е свързвал сградата на затвора с двореца на Дожите (Doge’s palаce). Мостът е дълъг единадесет метра, но това късо разстояние се е виждало огромно на тези, които преминавали по него към затвора.

Външната част на моста на въздишките е украсена със светъл мрамор и е богато орнаментирана с красиви каменни релефни фигури. Самият мост изглежда лек и въздушен поради своето изящество. Особено очарование му придават големите квадратни прозорци с дантелена украса. Но самото си име мостът на въздишките, който изглежда изключително романтичен, не дължи на стара любовни история.

По времето, когато е изграден, мостът на въздишките съединявал сградата на затвора с помещението, което се използвало за съд. От съда осъдените били водени директно към сградата на затвора, който имал доста мрачна слава през седемнадесети век.

Самите килии на затвора се намирали в приземни помещения, които били без осветление и не се проветрявали. Знаело се, че който влезе там, няма шанс да излезе здрав, а още по-малко жив. Когато преминавали по моста на въздишките, осъдените за последен път хвърляли поглед към Венеция, слънчевата светлина и широкия морски простор.

Обикновено това била прощалната им въздишка, защото след това не излизали от затвора. Рядкост били случаите, когато някой затворник успявал все пак да излезе от сградата на затвора. Според легендата прочутият с любовните си авантюри Казанова (Casanova) също преминал през моста, за да въздъхне за последен път с поглед към Венеция, но след това успял да избяга от затвора.

До моста на въздишките се стига от Двореца на дожите, като туристите могат да посетят и килиите, в които били настанявани осъдените, след като преминели през моста.

Романтичното си име мостът дължи на английския поет Лорд Байрън (Lord Byron), който предположил, че осъдените на затвор въздишали тежко, като преминавали по този мост към килията си. Той описал впечатленията си от този мост по доста мрачен начин.

Според италианско вярване ако двама влбюбени се целунат под моста на въздишките точно по залез слънце, тяхната любов ще трае вечно.

Мостът на въздишките е направен в ренесансов стил. Той е широк 11 метра и само едно от лицата, които го украсяват, е усмихнато. Останалите каменни лица са или тъжни, или ядосани.

Мостът на въздишките е вдъхновил много архитекти, а също така и много поети и писатели. Един от тях е бил и писателят Едгар По (Edgar Poe). Мостът на въздишките във Венеция е станал вдъхновение за създаването на подобни мостове по света, но са се получили по-скоро бледи подобия на изящния венециански замисъл.