Александруполис

Александруполис (Alexandroupolis) е пристанищен град в североизточната част на Република Гърция. Градът е известен у нас и с турското си име Дедеагач. Той е административна столица на провинция Еврос, намираща се на границата с Турция и е център на Дедеагачката епархия на Гръцката православна църква.

Намиращ се на северния бряг на Егейско море и на няколко километра западно от устието на река Марица, Александруполис се е разположил в подножието на ниска планина, наречена Овчарица (Цопан). Градът се намира на 300км. от Солун и на 750 км. от Атина.

Той е относително нов град с кратка история, започнала през 1850. Три години по-рано на мястото на града е съществувало само едно кафене и караулен пост, През 1850г. тук се заселват рибари, които създават малко селище. По време на руско-турската война през 1877-1878 Александруполис е окупиран от руснаците, които остават тук до приключването на мандата си по Берлинския конгрес. В селото се нанасят руски офицери, които се заемат да го преустроят с цел по-лесното преминаване на военните трупи.

Руски архитект, след старателно обмисляне прави нов градоустройствен план, характеризиращ се с паралелното разположение на големи улици. За онова време това било доста нетипично и напълно противоположно на малките тесни улички в останалите османските градове. През 1912 г. по време на Първата Балканска война, градът е освободен от турците и се превръща в егейското пристанище Александруполис на българите.

На 27 ноември 1919г. след подписването на Ньойския мирен договор, с който формално приключва Първата Световна Война, Западна Тракия, включваща и важното пристанище Дедеагач, преминава към границите на Гърция, които сменят името му на Александруполис в чест на тогавашния гръцки крал Александрос Първи.

В началото на 19в. силните тогава държави осъзнали необходимостта от съществуването на пристанище в Александруполис, което да обслужва северните страни. Средата на същия век след продължителен натиск от страна на французите започва строежа на пристанището.

През 1870г. до тук е прекарана ж.п. линия от Одрин, която съдейства за развитието на града. Гарата се намира на крайбрежната улица.През 1897 от тук минава за пръв път известният Ориент Експрес, пътуващ от Солун към Одрин.

Голямата забележителност е фарът - Александруполски фар, който е и символ на града. Според някои той е построен от руски инженери, когато Руската армия влиза в града през 1877 година по време на Освободителната за България Руско-турска война. Според други пък е дело на френски предприемачи. Известно е, че фарът е пуснат за първи път в действие на 01.06.1880г.

Александруполският фар е вторият по височина в света, достигайки 27 м. Ако нощта е ясна, той може да се види на разстояние от 23 морски мили. Фарът е изграден от големи обли камъни и разполага с вътрешна каменна стълба.

Друга забележителност в града е митрополитната църква "Св. Никола", която е и първата построена тук. С течение на годините в нея са правени доста промени. Построена през 1900г, тя е притежател на безценни икони, които са на над 100г.

Педагогическата Академия Zarifios също е една от най-значимите и най-старите сгради в Александруполис. И днес тя е действаща. На 12 км. от Александруполис има лечебни бани, които са магнит за туристите.

Градът е известен и със своята специална запазена марка Рецина (вид бяло вино), която датира от 1895 и чийто автор е Константинос Маламатина, родом от Александруполис.