Средиземно море
Средиземно море е получило името си от латинската (latin) дума, която означава среда на земята. Древните римляни (romans) са го наричали Маре Нострум (Mare Nostrum), което означава Нашето море. Векове наред то е било известно и като Средното море.
Средиземно море се простира на над 2.5 млн. квадратни километра площ. Средиземно море е свързано с Атлантическия океан посредством протока Гибралтар (Gibraltar). С Червено море го свързва Суецкият (Suez) канал. Средиземно море има брегова ивица, която е с дължина 46 000 километра. То е известно с дълбокия си наситен тъмно син цвят.
Средиземно море се смята за вътрешно море, тъй като е заобиколено със суша от много места – от Северна Африка, Азия и Европа. Средиземно море свързва три континента.
Понякога Средиземно море се споменава като част от Атлантическия океан. Средиземно море е с дълбочина над 1500 метра като цяло, но най-дълбоката му точка е над 5200 метра. Тя е измерена в падината Калипсо (Calypso Deep) в Йонийско (Ionian) море.
Смята се, че Средиземно море се е напълнило с вода в резултат на катастрофално наводнение преди над 5 милиона години. Нивото на водата в Средиземно море тогава се покачило до днешното му състояние само за две години. Няколко морета са част от Средиземно море – това са Егейско море, Адриатическо море, Балеарско (Balearic) море, Йонийско море, Лигурско море (Ligurian) и Тиренско (Tyrrhenian) море.
Водите на Средиземно море са заобиколени от двадесет и една държави, сред тях са Франция, Гърция, Италия, Малта, Кипър, Монако, Испания, Турция, Израел.
Популацията на риба и морски бозайници не е толкова многобройна, но въпреки това в Средиземно море се намират два процента от световните риболовни запаси. Недостатъчно голямата популация от риби и морски животни се дължи на факта, че през него преминават постоянно плавателни съдове, които го замърсяват. Голяма част от населението на крайбрежните градове на Средиземно море разчита на риболов за прехраната си. Най-често улавяните риби са сардини и риба тон.
В Средиземно море има над 550 вида риби, има много морски животни – октоподи, калмари, различни ракообразни, миди и стриди, както и разнообразни видове медузи. Някои от видовете, които обитават Средиземно море, са под закрила на закона заради това, че са обявени за изчезващи видове. Такъв вид е бутилконосовият делфин.
Средиземно море възобновява водния си запас на всеки деветдесет години. Солеността на водата на Средиземно море е около 3.8 процента. В Средиземно море се вливат много реки, но шестдесет и девет от тях са по-големи.
В Средиземно море има над три хиляди острова, като най-големият от островите е Сицилия (Sicily). Другите по-известни острови са Корсика (Corsica), Корфу (Corfu), Крит (Crete), Джерба (Djerba), Лесбос (Lesbos). Те са известни с това, че туризмът на тях е силно развит заради мекия климат и прекрасната природа.
В античността Средиземно море било описано подробно от картографите. Те са описали територията на север от Средиземно море, затова от тези времена горната част на картите е била ориентирана към север. През средните векове богословите променили това, тъй като смятали, че изток трябва да е в горната част на картата, защото там се намира раят. От петнадесети век обаче античната традиция се възвърнала.
