Асторга
Асторга (Astorga) е град в северната част на Испания (Spain) с население от над 13 000 души. На мястото, където днес се намира този красив град, навремето се е намирало селище, в което са живеели хора от народа марагатос (Maragatos). Те се занимавали с развъждане на мулета.
Някои традиции на народа марагатос са се запазили в град Асторга до днес и една от тях е костюмиране в националните костюми на този народ по време на големите празници на града. Град Асторга е разположен покрай прочутия път Камино де Сантяго (Camino de Santiago).
Градът се намира върху хълм. Той е известен като Червеният град, тъй като много от къщите в него са от червени тухли, които се произвеждат в района. Сред най-големите забележителности на града са различни исторически паметници от времето, когато в Асторга са живеели римляни (romans). По онова време градът се е намирал покрай така наречения сребърен път.
В района на град Асторга се намират много ценни фосили, които са запазени в планина Сиера де Атапуерка (Sierra de Atapuerca). В района на града са открити различни предмети от бронзовата ера като масивни брадви и други инструменти.
През Железния век местността, където днес се намира градът, е била повлияна сериозно от келти (Celts), наричани от местните Кантабри (Cantabri). В следващите векове в местността била изградена римска крепост, която носела името Астурика Аугуста (Asturica Augusta). Името й било избрано от римския император Октавиан Август (Octavian Augustus).
Около крепостта възникнал римски град – това станало през четиринадесети век преди новата ера. Градът много бързо се превърнал във военен център заради стратегическата му важност, но също така станал и важен културен център.
Около града била издигната солидна крепостна стена. Градът бил изключително добре развит и имал много добра система за водоснабдяване. В него имало термални бани, както и сауни, от които днес могат да се видят само руини. През тридесетте години преди новата ера градът е бил разширен и благоустроен с помощта на римски войници.
Градът е бил от много важно значение за римляните, тъй като се е намирал на кръстовището на важни военни пътища. Пътят на среброто, който минавал покрай града, водел до златни и медни мини. Това е времето на големия разцвет на град Асторга.
В града е основано едно от първите епископства в страната.
През пети век районът бил нападнат от германски племена и по това време се прославил епископ Турибио (Turibio). Той възстановявал църкви, които били разрушавани от нашествията на племената и основал манастира на свети Турибий, който бил известен по това време светец. Манастирът е запазен и до днес.
През осми век град Асторга е бил изоставен, след като се превърнал в пустиня, известна като Дуеро (Duero). През девети век започнал период на възстановяване. През единадесети век славата на града отново била възвърната, след като пътят край града бил препълнен от пилигрими, които минавали по пътя Камино де Сантяго, който е дълъг 485 мили.
През шестнадесети век започнало експериментирането с производството на шоколадови напитки, след като били внесени количества какао. Смята се, че град Асторга е първото място в Европа, където се е правил шоколад. През деветнадесети век в града са работели около петдесет фабрики за шоколад.
В началото на деветнадесети век град Асторга е обсаден от френски войски. През деветнадесети век градът разцъфтява заради построяването на железопътната система.
Една от най-интересните сгради в града е катедралата Санта Мария (Saint Mary). В нея се издига красива статуя на Дева Мария.
Интересна забележителност е дворецът на епископите в град Асторга, който е построен в края на деветнадесети век. Той е построен по проект на прочутия архитект Гауди (Gaudi), който го е замислил като рицарски замък. В двореца има много произведения на религиозното изкуство.
В град Асторга може да се види много интересна забележителност – Музеят на шоколада. Градът е бил известен през осемнадесети и деветнадесети век с производството на шоколад. В музея могат да се видят интересни приспособления, които през вековете са използвани за създаването на сладкото лакомство.
