Национален парк Серенгети (Serengeti National Park)

Национален парк „Серенгети” е създаден през 1951 г. Намира се на територията на Северна Танзания, като обхваща огромната площ от 14 763 кв. км. Ландашафтът тук се състои от хълмисти равнини. Релефните особености на областта са дали името на това място. На езика на масаите (местното население) Серенгети означава именно „безкрайни равнини”.

Надморкста височина на това плато е между 914 и 1829 метра. Сафари в резервата ще ви позволи да наблюдавате ежегодните миграции на диви зверове и зебри. Ако сте стигнали дотук непременно трябва да наемете въздушен балон, с който да обиколите и да се насладите на дивната природа.

Съвсем близо до парка се намира клисурата Olduvai Gorge, в която са открити много от най-древните останки и артефакти, свързани с човешката праистория. В тази така наречената люлка на човешкия вид през 1959г. антрополозите Луис и Мери Ликей открили останки на 2 милиона години, които свързват човека с маймуната.

Национален парк Серенгети е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. На територията на парка се намира областта Серонера, където професор Бернхард Гжимек и Михаел Гжимек са изучавали черните носорози.

В тази непокътната саване живеят над 35 вида бозайници. Най-атрактиевни тук са лъвовете. Лъвът рядко преследва през деня зорките антилопи, които са способни да бягат много по-бързо от него.Затова той изчаква настъпването на нощта. Тогава лъвиците една след друга безшумно потъват в тъмнината и обграждат стадото. Страховитите ревове на мъжките погват изплашените животни към мястото, където ги очакват лъвиците.

Когато уловът на зебри и антилопи е достатъчен, лъвовете се хранят почти изключително с тях. Хищникът обикновено яде два-три пъти през деня, но е способен да издържи без храна до няколко седмици. Други обитатели на Серенгети са зебрите, антилопите, носорозите, хиените, бабуни, слонове и бизони. Освен това тук живеят над 500 вида различни птици, някои от които не се срещат вече никъде по света.

Може би най-голямата атракция за туристите тук е периодът, когато животните мигрират на разстояние от 800 километра поради майския сух период. Близо 2 млн. бозайници се отправят на дълъг път, за да се завърнат отново през декември. Рядката и предимно ниска растителност пък помага на желаещите да наблюдават потока на животните изключително удобен и лесен.