Херкулан (Herculaneum)
С изригването на Везувий през 79 г. освен древният град Помпей (Pompei), е заличено и римското курортно селище Херкулан. То се намира съвсем близо до хедонистичния Помпей – в Югозападна Италия, на Неаполитанския залив, в регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. Античният град е обявен за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, а входът тук се заплаща. До Херкулан е най-удобно да се стигне с влак или автобус от Соренто или Неапол (Naples).
Мнозина са на мнение, че за разлика от Помпей, Херкулан (Herculaneum) е далеч по зрелищен и атрактивен за туристически посещения. Самият град е изграден в земята и за да се влезе в него трябва да се слезе надолу. Около цялото селище има защитна стена. Днес едва една четвърт от селището е разкопана и достъпна за огледи, но безспорно постройките тук са доста по-запазени от тези в Помпей.
При изригването на Везувий голяма част от жителите на Херкулан са успели да избягат и да се спасят от огнената лава и пепел. Само стотина души са загинали, докато при Помпей се случва точно обратното. Има предположение, че Херкулан е бил залят от морската вода, а не затрупан от вулканична пепел, което е помогнало за по-доброто съхранение на градската архитектура.
Днес в отлично състояние са запазени градската мъжка и женска баня. В тях могат да се видят метални вани, а формата им е доказателство, че дизайнът е един и същ от 2000 г. насам. В мъжките обществени бани може да се види потопяем нагревател, ценоразпис на стените, различни плакати рекламиращи услуги, заведения за хранене. Всичко това доказва, че Херкулан е бил първокачествен морски курорт в Римската империя - много от посетителите са идвали тук за удоволствие, за да се възползват от градските бани и да се забавляват.
В почти всички сгради – магазини, заведения, домове, могат да се разгледат уникални красиви фрески и мозайки, които се отличават с ярките си цветове. Предполага се, че тяхната цел е да създават ваканционна и приятна атмосфера на гостите. Тук са открити доста мозайки и рисунки с подчертано еротичен и дори порнографски характер. За жалост повечето от тях не могат да се видят, защото са прибрани в различни музеи заради предизвикателния си характер. През 60-те години на миналия век те бяха изложени в т.нар. Тайна зала на Неаполския музей, но едва през 2000 г. стават достъпни за масовата аудитория.
