Връх Ботев
Стара планина е третата по големина българска планина. Наричана още Балкана, тя е дала името на целия Балкански полуостров. Най-високата точка на Стара планина е връх Ботев, кръстен на големия български революционер, писател и просветител – Христо Ботев. Връх Ботев достига до височина от 2376 метра. С това име върхът е известен от 1950 година, като преди това е известен като Юмрукчал. Връх Ботев се извисява в тази част на Стара планина, която се намира се в община Карлово, Пловдивска област. Това всъщност е централната част на Балкана, като Карлово и Калофер са доста близо. Връх Ботев е част от прехода Ком - Емине, който представлява финала на международния туристически маршрут Е3.
Най-краткият маршрут за изкачване на върха е от град Калофер през южното било на планината от хижа Рай. Хижа Рай е разположена в невероятно красива местност, наричана Раят, с тучни поляни отрупани с трева и билки. Преди да стигнете до хижата трябва да преминете през над Джендема или Пъклото, което представлява лабиринт от скали и пропасти с много живописни водопади. След преминаването на река Тунджа, която извира от високите дялове на Стара планина, под връх Юрушка грамада, ше видите невероятни гледки към билото на връх Ботев.
То е доста стръмно и в горната си част голо. Близо два часа ще трябва да вървите по стар, неподдържан и изровен коларски път. По него ще видите и Калоферският манастир, който остава в ниските леви части на пътя. По нагоре тук е билото Равнец с върховете Чафадарица, Хайдут, Равнец и Белчо. Целият преход отнема около 2, 5-3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Имате възможност да се изкачите до връх Ботев и от хижа Плевен, като преходът трае около 3, 5-4 часа.
От хижа Тъжа с маршрутът е с дължина от 4, 5-5 часа, и от хижа Васил Левски може да стигнете за 3, 5-4 часа. От запад към върха води туристически маршрут, който започва от хижа Добрила. Тази пътека за връх Ботев следва вододелното било на Троянско-Калоферската планина, като трудността на това трасе е доста голяма. Преходът не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен. При хубаво време и добра видимост, които по пътеките за връх Ботев, не са много често срещани, от тук може да видите неповторими гледки към Северна и Южна България.
Южните склонове на връх Ботев са силно наклонени и на места пресечени от отвесни скали, известни още като Райски скали. Те са любимо място за алпийско катерене на много професионални катерачи. Именно тук, в местността на скалите се намира най-високият водопад в България, както и на Балканския полуостров, Райското пръскало. Невроятно красиво, то достига височина 124, 5 м. Водопадът по пътя за връх Ботев се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха, благодарение на които той е винаги пълноводен. Самият Връх Ботев е част от територията на резерват Джендема. Резерватът има огромно и неповторимо природно богатство, като тук се срещат множество ендемични видове, уникални по рода си и разпространени единствено на територията Джендема.
На връх Ботев е изградена метеорологична станция , както и телевизионна кула , която функционира от 10 юли 1966 г. Благодарение на тази кула радио и телевизионния сигнал достига до 65% от територията на България. Разбира се, Връх Ботев е и сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, като печатът, необходим за книжките се дава в метеорологичната станция.
Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.
