Връх Казбек

Величествената и сурова верига на планината Кавказ или Голям Кавказ е поделен на 3 дяла -Западен Кавказ - от Черно море до планината Елбрус, Централен Кавказ - от Елбрус до връх Казбек, и Източен Кавказ, който се разпростира от Казбек до Каспийско море.

Наред с най-високия в Русия и Европа връх Елбрус (5642 метра), друг планински красавец е връх Казбек, извисяващ се на 5047 метра надморска височина. Над 3300 метра склоновете на Казбек са покрити с вечни снегове. През върха преминава руско-грузинската граница. Маршрутите с различна сложност и се радват на особена популярности, както сред алпинистите, така и сред туристите.

Казбек е един от най-красивите и най-високите върхове в Кавказ. Разположен е в източната част на Централен Кавказ, в Грузия, близо до границата с Русия. На грузински името на Казбек е Мкинварцвери (Mkinvartsveri), което се превежда буквално като “Планинас леден връх”, а осетинското име е Урсхох (Уршхох), което значи “Бялата планина”.

Казбек се тачи не само като ценен планински и природен ресурс, но и като важна историческата област Хеви и на цяла Грузия. От 1979 година районът на Казбек е определен за национален парк заради неговите ценни букови гори, субалпийски гори и високопланински ливади. Много от растенията и животните в резервата са ендемични за района на Кавказ.

Първото изкачване на Казбек става факт през 1868 г. от група англичани начело със знаменития алпинист и пътешественик Дъглас Уилям Фрешфийлд (Douglas William Freshfield), който е един от най-изтъкнатите и най-дейните членове на Кралското географско дружество (Royal Geographical Society), един от откривателите и най-ревностните пропагандатори на алпийските достойнства на Кавказ. Останалите участници в екипа му са Адолфъс У. Муур (Adolphus W. Moore), Къминс К. Тъкър (Comyns C. Tucker) и швейцарският гид Франсоа Дьовуасу (Francois Devouassud).

Групата стъпва за първи път в района на Кавказ и достигат до Източен Елбрус, смятайки, че те са първите хора, които го изкачват. В популярната си книга “The Exploration of the Caucasus” Фрешфийлд описва подробно това пътешествие: “Необикновена концентрация на великолепни ледени върхове от единия до другия край на хоризонта и всичките девствени! Нещо коренно различно от вече добре познатите Алпи”.

Руският геодезист Андрей Василиевич Пастухов (1860-1899) е първият изследовател, който стига до Казбек и прави там геоложки и метеорологически изследвания. Това става през 1889 г. Пастухов и неговият водач, осетинецът Тепсарико Царахов, поставят знаме на върха на Казбек. Говорело се, че при хубаво време този флаг се виждал от Владикавказ, което е днешната столица на Република Северна Осетия – Алания, която от своя страна е част от Руската федерация.

Голям брой легенди и предания витаят около красивия Казбек, които навярно са свързани с многото уникални исторически паметници, които са разположени в района. Един от тях се намира на около 3800 метра, на върха на 80-метрова скала - старинният пещерен манастир Бетлеми (Betlemi) (Витлеем). Според някои стари писания манастирът бил хранилище на светини и църковно съкровище.

Историята разказва как Свети Йосиф, следвайки Божията воля, се изкачил до обителта и подарил на цар Ираклий парченце от шатрата на старозаветния патриарх Авраам, смятан за родоначалник ма евреи, араби и арамеи. В далечните векове монасите стигали до светата обител, катерейки се по метална верига. По склоновете на Казбек, от страната на Дярялската долина (Дарьялское ущелье), на 3600 м се намира метеорологична наблюдателница, част от която се използва като хижа.

Друга легенда в грузинския фолклор разказва за Amirani , който е тукашната версия на Прометей. Амирани откраднал огъня от Боговете, за да го даде на хората и в знак на ярост те го оковали към скалите на Казбек. Драконът виждайки безсилният Амирани се спуснал да се разправи с героя. Не щеш ли обаче се вкаменил и така се появили Скалите на Дракона. Тази природна забележителност се намира на 4800 метра и претворява форма на гигантска подкова с дължина 1 км.