Мадарският конник
Мадарският конник (Madara Rider) е безспорният символ на Българския народ, история и култура, според анкета, проведена в цялата страна. След това гласуване е решено ликът на Мадарския конник да бъде изсечен на на първата българска евромонета. Историяеският паметник Мадарски конник представлява берелеф, който е изсечен в отвесна скала. Височината на каменната фигура е около 23 метра от основата на скалата. Този най-значим български символ е разположен в Североизточна България, на около 20 километра от град Шумен, в непосредствена близост до село Мадара.
Съвсем близо до Мадарския конник са и първите две български столици – Плиска и Преслав. Издяланата в камъка фигура се счита за част от голям античен археологически комплекс, в който влизат различни обекти с религиозно, културно и военно предназначение.
От лявата страна на берелефа на Мадарския конник има стръмни отвесни стъпала, по които се стига до високото цели 431 метра Мадарското плато. Около фигурата на конника ясно личат издълбани надписи на гръцки език, които дават исторически важни сведения за събития. Според различни мнения на специалисти историци и археолози, надписите са свързани с основоположниците на Българската държава – Аспарух, Крум и Омуртаг.
Това, която е избобразено на берелефа на Мадарския конник е бойна сцена между конник в ход надясно, орел, заел хералдична поза, който лети пред конника. До тях има и фигура на скачащо куче, която следва конника, а самият той триумфира над прободен с копие лъв. Като цяло Мадарският конник е символ на мощта на Първата българска държава. Според специалистите най-вероятно Мадарският конник е изсечен някъде през 8 век, като най-вероятни са хипотезите самият конник да е хан Тервел, който е живял между 701 и 721 г.
Според двете официални версии, които описват какво точно представлява и изобразява Мадарския конник, тази историческа светиня на територията на България пресъздава ловна сцена, в която българският владетел убива с копието си лъв и е следван от вярното си куче.
Втората хипотеза обяснява, че конникът е свързан с хан Тервел, който побеждава византийците, изобразени символично от лъва, а кучето е просто куче. Има обаче все повече мнения, че Мадарският конник е нещо повече от изобразена ловна сцена. Те са подплътени най-вече от необичайните факти, че лъвът е с вдигната опашка, което значи, че не е убит от „копието”.
Забелязва се, че самото копие е много късо и завършва с полумесец, което е изключително нехарактерно за едно подобно самоделно оръжие. Тези факти и едно по-обстойно вглеждане в Мадарския конник карат някои специалисти да търсят трансцендентална символика и астрологически зависимости в каменната фигура.
При по-внимателно вглеждане в животното под конника ще видим, че то ни най-малко не прилича на лъв, както се твърди. Лъвът има характерна грива и е значително по-едър. Изобразеното животно е тигър или барс - името, с което древните българи са наричали това животно.
В предните си лапи Барсът държи змия, която е доста ерозирала, но все пак ясно различима. Тя е символ на годината на Змията – 165 г., когато е основана българската държава. Кучето, което следва конника, е планетата Венера, която в този момент е могла да бъде наблюдавана много ясно след залеза на Слънцето като Вечерница.
Мадарският конник е обявен за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е и един от 100-те национални туристически обекта. Ако не можете да вземете печат при самия Мадарски конник, можете да направите това в едноименната хижа тук.
Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.
