Айфеловата кула
Няма друга постройка в света като Айфеловата кула. Направена изцяло от желязо и стомана, тя предизвиква възхищение с красотата си във всеки, който застане пред нея. Огромните размери и мащаби на този шедьовър на инженерното строителство смайват с хладната си архитектура, която въпреки това носи очарованието на един от най-романтичните градве в света – Париж. Айфеловата кула е безспорният символ на френската столица. Мнозина са на мнение, че тази конструкция е всичко друго, но не и красива, но видите ли я нощем, осветена от хиляди лампи, няма как да отречете особения уникален чар, който Айфел е пресъздал в „труда на своя живот”.
В действителност красотата и хармонията на Айфеловата кула (Eiffel Tower) могат да се усетят най-добре вечер, когато се включи осветлението и. През 19 в. тя била осветявана Цели 10 000 газови фенера са осветявали металната конструкция през 19 век. Те са били завършени с двата прожектора и фар на върха, който светел със синя, бяла и червена светлина , които символизират националния трибагреник на Франция. През 1900г. Айфеловата кула е била оборудвана с електрически лампи. Сегашното светлинно шоу, което се вижда днес през нощта от Айфеловата кула е инсталирано през 1985 година, а за първи път то е включено на 31 декември. Днес на всеки кръгъл час за пет минути се включват и сребристи лампи, които окончателно завършват магията на Айфеловата кула.
Айфеловата кула е кръстена на френския инженер Александър Густав Айфел, който създател на нейния проект. Тя е създадена като входна арка за Световното изложение през 1889г., което се провежда на Марсово поле по случай стогодишнината от Френската революция. Целият проект по издигането на Айфеловата кула възлиза на 6, 5 млн. франка. Сторителството й започва през 1887 година, като идеята за издигането на този метален гигант се заражда още през 1884 гоидна. Айфеловата кула е завършена за по-малко от две години, като е осветена е на 31 март и отворена на 6 май.
В началото са предварителната идея около Айфеловата кула предвиждала тя да бъде разрушена след 20 години. В крайна сметка металната конструкция се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася самия Густав Айфел, в резултат на което в нея са инсталирани множество уреди - от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди. Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията ѝна Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, което е дружество със смесено участие. Поради належаща нужда днес Айфеловата кула е олекотена с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки.
Айфеловата кула достига до внушителните 312 м. височина, а заедно с антената е висока 324м. До 1930 година тя е най-високата постройка в цял свят. До самия й връх водят 1665 стъпала, като стълбището е достъпно за посетители до втория етаж, разположен при височина 115м. По-нагоре се стига с помощта на асансьори, а оттам с асансьорите може да се стигне до върха. Общите килограми на желязото, използвано за построяването на Айфеловата кула са 10 100 тона, от които 7 300 тона е масата на металната конструкция. В изграждането на Айфеловата кула вземат участие 50 инженери и дизайнери, 100 души, работещи по отделните фрагменти и 132 работника, които са ги сглобявали. Общо 15000 метални части образуват конструкцията на Айфеловата кула.
Около 6 милиона души годишно посещават Айфеловата кула. Откакто е създадена през металната й конструкция са преминали над 200 000 000 посетители, което я превръща в една от най-предпочитаните за посещения забележителности не само в Париж, а и в цял свят. Според някои проучвания Айфеловата кула е и най-известната и фотографирана забележителност на земята.
